Отваря главното меню

Битката при Ковадонга (на испански: Batalla de Covadonga) е първата победа на християните в Испания след арабско-мюсюлманското нашествие (711 – 718). Тя се състои през 717, 718 или 722 г. в долината на Ковадонга в Кантабрийските планини в северната част на страната (Астурия). Християните (вестготите) са под командването на местния вожд (по-късно крал) Пелайо, а мюсюлманите – на военачалника Ал-Кама. Битката завършва с победа на християните и се смята за начало на отвоюването на полуострова, наречено Реконкиста.

Битка при Ковадонга
Реконкиста
Крал Пелайо в битката при Ковадонга
Крал Пелайо в битката при Ковадонга
Информация
Период Лятото на 718 или 722 г.
Място Пикос де Европа, близо до Ковадонга, днешна Испания
Резултат Решителна астурска победа
Страни в конфликта
Кралство Астурия Омаядски халифат
Битка при Ковадонга в Общомедия

Ситуацията в началото на VІІІ в.Редактиране

През 711 г. мюсюлманите от северна Африка организират поход за завоюването на вестготска Испания. Официално това става под егидата на Омаядския халифат и действително част от командващите са араби, но масата от войниците са местни маври и бербери. Главнокомандващият Тарик ибн Зияд заварва Вестготското кралство раздирано от гражданска война и неочаквано лесно побеждава крал Родерих при река Гуадалете. Представяйки се за покровител на неговите вътрешни противници, той завзема столицата Толедо.[1] На следващата година от Мароко са прехвърлени нови сили и цялата страна пада под мюсюлманска власт. Тарик е по-заинтересован да премине Пиренеите и да изнесе войната в Галия, отколкото да подчини докрай Испания. Ето защо в най-северните части се събират вестготски вождове и организират населението за съпротива. Битката при Ковадонга се състои именно между тези неголеми патриотични сили и отряда изпратен да затвърди властта на мюсюлманите в района.

 
Районът на битката

Ход на биткатаРедактиране

Ковадонга всъщност е името на голяма пещера на северните склонове на планината, на 7 – 8 км от градчето Кангас де Онис.[2] Там Пелайо (или Пелагиус, бивш телохранител на крал Родерих) се установява с немногобройните си войници и я превръща в център на съпротивата в Астурия.[3] Когато чува, че мюсюлманите са изпратили армия да се разправи с него, той скрива жените и децата в пещерата, а войниците си разполага в засада по двата склона на долината. Мястото е тясно и Ал-Кама навлиза без да подозира опасността.[4] Според легендите той е придружаван от епископ Опас, който трябва да убеди Пелайо да се предаде, но историческите извори не потвърждават това. „Освен това темпераментът на мюсюлманите не предполага компромис, а сблъсък, а в този случай изглежда, че сблъсъкът ще е лесен и ще завърши с успех.“ – пише Хенри Купе.[4]

 
Пещерата Ковадонга днес

Пелайо осъществява плана си да вкара превъзхождащите го мюсюлмани в клопка. Той отделя малка част от хората си, които попадат в полезрението им и започват да бягат. Ал-Кама фатално подценява противника си и подгонва бегълците. В най-тясната част на долината основните християнски части нападат армията му от двете страни и я заобикалят. Броят на войниците изгубва значение. Прикрити зад скали и кестенови дървета два или три пъти по-малко християни заливат обградените с облаци от стрели, които безжалостно ги покосяват. Ал-Кама отчаяно дава сигнал за отстъпление, но то се оказва невъзможно, защото пътят назад е затрупан от огромни камъни и стволове на дървета. Във финалната част от битката християните налитат от всички страни и крещят името Христово. Изсипва се бурен дъжд, земята става хлъзгава, в тясното дефиле се пълни с вода. В настъпилата бъркотия загиват стотици мюсюлмани. Според някои хронисти никой не оцелява.[4]

ЗначениеРедактиране

Мюсюлманското поражение при Ковадонга не е важно заради многото загинали, а заради психологическия ефект. Броят на войниците е неизвестен[5] и няма значение. Макар че военното му значение касае ограничен регион, то стряска нашествениците. Управителят на областта Ал-Мунус оттегля войските си от крайбрежните територии, опасявайки се от нови сблъсъци.[6] Няма сведения вести за битката да са стигнали до другите части на страната и да са повдигнали духа на населението, но по-късно тя става легендарна и вдъхновява борците на Реконкистата. Пелайо се обявява за крал на Астурия – първият християнски владетел през епохата на мюсюлманската власт. Неговият пример е последван от други вождове в долините на Пиренеите, и по бискайските брегове. Скоро възниква държавицата Собрарбе. Така започва отвоюването на Испания, завършило след близо осем века.

БележкиРедактиране

  1. Stanley Payne, A History of Spain and Portugal, vol. I, Univ. of Wisconsin 1973, p. 15
  2. David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 107
  3. Hugh Kennedy, The Great Arab Conquests, Philadelphia 2007, p. 318
  4. а б в Henry Cuppée, History of the Conquest of Spain by the Arab-Moors, Boston 1881, p. 406 – 8
  5. Цифрите на хронистите са преувеличени: Себестиан де Саламанка посочва 187 000 мюсюлмани, а Родриго де Толедо казва, че 20 000 загинали в началото, а после много повече. Всеки опит да се предполага броят на войниците е рискован.
  6. Рафаэль Альтамира-и-Кревеа, История Испании, Том 1, Москва 1951, с. 110