Пенчо Сватов
Пенчо Недков Сватов (Свата) е български кожухар и опълченец.[1]
| Пенчо Сватов | |
| български кожухар и опълченец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е на 8 ноември 1851 г. в Габрово. Обучава се като кожухар в Търново. Там се запознава със Стефан Стамболов и Георги Измирлиев. След потушаването на Априлското въстание емигрира в Румъния, а след това в Сърбия. Доброволец е в руско-българския отряд в Сръбско-турската война от 1876 г. Ранен е при Гредетин и е изпратен на лечение. Награден е със сребърно отличие. След това се установя в Букурещ за около шест месеца. През април 1877 г. става опълченец в Пета опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, Шипченския проход, с. Зелено дърво и Шейновския укрепен лагер. Награден е със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, сребърен медал и позлатена чаша. Доброволец е във Втори конен полк по време на Сръбско-българската война от 1885 г.[1]
Преди Освобождението се занимава с търговия и внос на луксозни стоки от чужбина. След 1878 г. изнася в Германия кожи от зайци и лисици, а внася кожи от тюлени, рисове, норки.[1]
Той е дългогодишен председател на Габровското поборническо-опълченско дружество, а от 1924 до смъртта си е негов почетен председател. Участва в тържествата на връх Шипка през 1902, 1922 и 1934 г.[1]
Осиновява индустриалецът Стефан Сватов, на когото е чичо.[2]
Умира на 22 януари 1947 г. в Габрово.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Цонев, Момчил. Съдбата на един български опълченец след Освобождението // Сторник, 3 март 2020 г. Посетен на 5 септември 2021 г.
- ↑ Постомпиров, Иван, Катя Гечева. Между два века. Зараждане и развитие на памукотекстилната промишленост в Габрово 1912 – 2012 г. Габрово, издателство „Екс-Прес“, 2012. ISBN 978-954-490-348-0. с. 115 – 116.
