Същински тюлени

семейство бозайници
(пренасочване от Тюлен)
Tюлен пренасочва насам. За семейство Ушати тюлени вижте Ушати тюлени.

Същинските тюлени (Phocidae), наричани още Безухи тюлени, са морски бозайници от групата на Перконогите (Pinnipedia), разред Хищници (Carnivora).

Тюленови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
клон:Scrotifera
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
подразред:Кучеподобни (Caniformia)
семейство:Тюленови (Phocidae)
Научно наименование
Gray, 1821
Тюленови в Общомедия
[ редактиране ]

Наричат се и „безухи тюлени“, защото нямат външно ухо, за разлика от Ушатите тюлени, които имат малка, но забележима ушна мида.

Срещат се в умерени, субполярни и полярни води на всички океани, с изключение на Индийския, както и в някои вътрешни морета и в езерото Байкал (виж байкалски тюлен).

Особености редактиране

Размерите им варират от 1,2 до 6,5 m дължина на тялото, като при повечето видове няма съществена разлика в големината между половете.

На сушата същинските тюлени се придвижват, пълзейки или пързаляйки се по корем, като само се отбутват с късите си крайници без да могат да стъпват на тях. Те са отлично приспособени за воден начин на живот. Тялото им е издължено, с много гъвкав гръбначен стълб и къси крайници (ноги), наподобяващи перки.

Тюлените се гмуркат на значителна дълбочина – гренландски тюлен е бил намерен заплетен в рибарска мрежа на дълбочина 180 m; обикновеният тюлен достига до 90 m в опитни условия, а най-дълбоко - тюленът на Уедъл, достигащ до 700 m дълбочина. Преди да се гмурнат, тюлените изпускат по-голямата част от въздуха в дробовете си и на определена дълбочина изпадат в състояние на апнея.

Тюлените мигрират на повече или по-малко големи разстояния, до местата си за размножаване, или в търсене на храна. Изчислено е, че по време на пролетното им преминаване през залива Сен Лоран в Канада тюлените изяждат около 20 000 т. херинга. Общо всички канадски тюлени годишно поглъщат приблизително 1/2 милиона тона мойва (вид риба, която се среща в изобилие из ледените арктични води). Арктическите тюлени се хранят предимно с риба, докато антарктическите или южни тюлени (Lobodontinae) са по-тясно специализирани в храненето си.

Размножаване и жизнен цикъл редактиране

За да се размножават, същинските тюлени излизат на брега или върху лед. След около 10 – 11 месечна бременност женските раждат по 1 малко, покрито с гъста и пухкава детска козина, която то сменя на втората седмица след раждането си (виж гренландски тюлен).

Продължителността на живота на обикновения тюлен в плен e 18 години.

Тюлените, като плячка редактиране

Освен човека, който ги лови заради тюленовата мас и тюленовите кожи, тюлените имат и много естествени врагове, като косатки, акули, полярни мечки.

Всяка година по света биват избивани около 275 000 тюлена, 98% от които са бебета на не повече от 3 месеца. Много тюлени умират от бавна и мъчителна смърт, след като одират кожата им докато са още полуживи, с цел за да бъде използвана в производството на някои луксозни продукти, търгувани по света.

Класификация редактиране

Семейство Същински тюлени

Вижте също редактиране