Переславъл Залески
|
Переславъл Залески Переславль-Залесский |
|
|---|---|
| — Град — | |
.png) .png) |
|
 |
|
  Переславъл Залески  Переславъл Залески |
|
| Страна |
 Русия |
| Федерален субект | Ярославска област |
| Район | Переславъл Залески |
| Площ | 23 km² |
| Надм. височина | 142 m |
| Население |
 38 649 души (2018) |
| Основаване | 1152 1071 |
| Пощенски код | 152020 – 152040 |
| Телефонен код | +7 48535 |
| МПС код | 76 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Переславъл Залески в Общомедия | |
Переславъл Залески (на руски: Переславль-Залесский) е град в Русия, в Ярославска област на Централния федерален окръг.
Включен е в състава на Златния пръстен на Русия.
ГеографияРедактиране
Разположен е при вливането на река Трубеж в езерото Плешчеево. Населението на града към 1 януари 2018 година е 38 649 души.[1]
ИсторияРедактиране
Переславъл е основан през 1152 г. от Юрий Долгорукий като център на областта Залесие. През 1175 г. градът става център на княжество, подчинено на Владимирско-Суздалското княжество. То е управлявано от великите князе Ярослав II, Александър Невски, Дмитрий I и някои техни потомци. През 1302 е завладяно от Московското княжество. В периода 1688 – 1693 г. Петър I строи в езерото няколко кораба за свое забавление, които по-късно са смятани за родоначалник на руския военен флот.
Переславъл Залески е известен с историческите си сгради, сред които:
- Спаско-Преображенска катедрала (1152 – 1157)
- Църква на митрополит Петър (1585)
- Троицко-Даниловски манастир (16 – 18 век)
- Никитски манастир (16 – 19 век)
- Фьодоровски манастир (16 – 19 век)
- Горицки манастир (17 – 18 век)
ИзточнициРедактиране
- ↑ ((en)) ((de)) Pereslavl-Zalessky, www.citypopulation.de
Външни препраткиРедактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pereslavl-Zalessky“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |