Перикли Чилев
Перикли Томов Чилев е български учител и етнограф, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]
| Перикли Чилев | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
27 октомври 1864 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 февруари 1925 г.
|
| Учил в | Атински университет |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Семейство | |
| Деца | Наум Чилев |
Биография редактиране
Перикли Чилев е роден в 1864 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Завършва гръцкото училище в Крушево, а в 1880 година и Солунската гимназия. В 1884 година завършва Атинския университет със специалност класическа филология.[2] Работи като учител в Крушево и Битоля от 1883 до 1904 година. Мести се в България и от 1 септември 1894 година до края на живота си преподава класически езици в Първа мъжка гимназия в София.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война прави научни обиколки в Македония. Чилев е полиглот – владее гръцки, турски, албански, френски, румънски, немски и латински език. Публикува серия пътни бележки и научни трудове върху културата на балканските народи, като „Тайните езици на слепците в Битолско“ (1900). Проучва етнографски материали и документи за Възраждането. Член е на дворцовата свита и преподава на принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски гръцки и латински. Член е на музейния комитет на Народния етнографски музей (1909). Член-учредител е на Македонския научен институт.[3][4][5][1]
Участва като делегат от Крушевското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6]
Умира на 26 февруари 1925 година в София.[7]
Синът му Наум Чилев е филолог, журналист и кореспондент за френската преса.[8]
Външни препратки редактиране
- Чилев, Перикли. Тайният език на слепците в Битолско. – В: „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга XVI и XVII, София, 1900.
- Чилев, Перикли. „Албания, Албанци“, София, 1922.
- „Обиколка изъ албански селища въ Прищинско, Призренско, Дебърско и Охридско“, публикувано в сп. „Известия на Народния етнографски музей“, книга VI, София, 1926 година
- Чилевъ, П. Следи отъ българи въ Тесалия // Македонски Прегледъ I (3). София, 1925.
Бележки редактиране
- ↑ а б в Величкова, Ц. Перикли Чилев // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 5 февруари 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 566.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 271 – 272.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 488.
- ↑ Парцел 27 // София помни. Посетен на 5 февруари 2017.