Периметрия
Периметрията е основен диагностичен метод в офталмологията. Използва се от 17 век за определяне на количествени и качествени дефекти в зрителното поле на човека. Тя е метод за измерване на зрително-функционалния капацитет на окото.[1]
Това изследване осигурява един от основните показатели, с които се потвърждава или отхвърля диагнозата Глаукома, а също така служи и за проследяване и преценка на ефективността на лечението при пациенти с вече разпозната глаукома.
На приложента фигура вдясно се вижда проекция на ефективното зрително поле на здраво дясно око (изображението вдясно) и на око с прогресираща глаукома на другото око (изображението вляво)... Цензурирано
АпаратураРедактиране
Съвременният периметричен комплект се състои от:
Документ от изследванетоРедактиране
- Паспортна част,
- Показатели за достоверност,
- Резултати от измерване на ретиналната светочувствителност,
- Общо отклонение от нормата,
- Коригирано общо намаление на ретиналната светочувствителност => локализирани дефекти,
- Заключение по показателите.
БележкиРедактиране
- ↑ Aulhorn, Harms, 1972 – ПЕРИМЕТРИЯТА Е СУБЕКТИВНА КООРДИНАТА НА РЕТИНАТА ДАВАЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТНОТО Й ФИЗИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ОТ РЕЦЕПТОРНИ КЛЕТКИ ДО ВИСШИ МОЗЪЧНИ ЦЕНТРОВЕ.
ИзточнициРедактиране
- Чилова-Атанасова Б., Атанасов М., Конарева-Костянева М. – „Глаукомите“, СТЕНО 2007, ISBN 954-449-260-7
Тази статия, свързана с медицина, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.