Периметрия

Периметрията е основен диагностичен метод в офталмологията. Използва се от 17 век за определяне на количествени и качествени дефекти в зрителното поле на човека. Тя е метод за измерване на зрително-функционалния капацитет на окото.^[1]

Това изследване осигурява един от основните показатели, с които се потвърждава или отхвърля диагнозата Глаукома, а също така служи и за проследяване и преценка на ефективността на лечението при пациенти с вече разпозната глаукома.

На приложента фигура вдясно се вижда проекция на ефективното зрително поле на здраво дясно око (изображението вдясно) и на око с прогресираща глаукома на другото око (изображението вляво)... Цензурирано

Апаратура редактиране

Съвременният периметричен комплект се състои от:

Периметър, осъществяващ кинетична и/или статична периметрия,
Компютър, контролиращ яркостта и калкулиращ резултатите. Стандартният фон при периметрия е равен на 31,5 апостилба.
Изходно устройство, най-често принтер.

Документ от изследването редактиране

Паспортна част,
Показатели за достоверност,
Резултати от измерване на ретиналната светочувствителност,
Общо отклонение от нормата,
Коригирано общо намаление на ретиналната светочувствителност => локализирани дефекти,
Заключение по показателите.

Бележки редактиране

↑ Aulhorn, Harms, 1972 – ПЕРИМЕТРИЯТА Е СУБЕКТИВНА КООРДИНАТА НА РЕТИНАТА ДАВАЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТНОТО Й ФИЗИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ОТ РЕЦЕПТОРНИ КЛЕТКИ ДО ВИСШИ МОЗЪЧНИ ЦЕНТРОВЕ.

Източници редактиране

Чилова-Атанасова Б., Атанасов М., Конарева-Костянева М. – „Глаукомите“, СТЕНО 2007, ISBN 954-449-260-7

[1] Aulhorn, Harms, 1972 – ПЕРИМЕТРИЯТА Е СУБЕКТИВНА КООРДИНАТА НА РЕТИНАТА ДАВАЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТНОТО Й ФИЗИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ОТ РЕЦЕПТОРНИ КЛЕТКИ ДО ВИСШИ МОЗЪЧНИ ЦЕНТРОВЕ.

[1]