Периметрията е основен диагностичен метод в офталмологията. Използва се от 17 век за определяне на количествени и качествени дефекти в зрителното поле на човека. Тя е метод за измерване на зрително-функционалния капацитет на окото.[1]

Това изследване осигурява един от основните показатели, с които се потвърждава или отхвърля диагнозата Глаукома, а също така служи и за проследяване и преценка на ефективността на лечението при пациенти с вече разпозната глаукома.

На приложента фигура вдясно се вижда проекция на ефективното зрително поле на здраво дясно око (изображението вдясно) и на око с прогресираща глаукома на другото око (изображението вляво)... Цензурирано

АпаратураРедактиране

Съвременният периметричен комплект се състои от:

  • Периметър, осъществяващ кинетична и/или статична периметрия,
  • Компютър, контролиращ яркостта и калкулиращ резултатите. Стандартният фон при периметрия е равен на 31,5 апостилба.
  • Изходно устройство, най-често принтер.

Документ от изследванетоРедактиране

  • Паспортна част,
  • Показатели за достоверност,
  • Резултати от измерване на ретиналната светочувствителност,
  • Общо отклонение от нормата,
  • Коригирано общо намаление на ретиналната светочувствителност => локализирани дефекти,
  • Заключение по показателите.

БележкиРедактиране

  1. Aulhorn, Harms, 1972 – ПЕРИМЕТРИЯТА Е СУБЕКТИВНА КООРДИНАТА НА РЕТИНАТА ДАВАЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТНОТО Й ФИЗИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ОТ РЕЦЕПТОРНИ КЛЕТКИ ДО ВИСШИ МОЗЪЧНИ ЦЕНТРОВЕ.

ИзточнициРедактиране

  • Чилова-Атанасова Б., Атанасов М., Конарева-Костянева М. – „Глаукомите“, СТЕНО 2007, ISBN 9544492607