Период на воюващите държави

История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна
република
след 1949

Китайска република
(в Тайван)

Периодът на воюващите държави (на китайски: 战国时代) в китайската история обхваща годините от 475 до 221 г. пр.н.е. и се характеризира както с войни, така и с бюрократични и военни реформи и консолидация. Той следва периода „Пролети и есени“ и завършва с войните на Цин за обединение, които анексират всички останали държави и в крайна сметка водят до победа за Цин през 221 г. пр.н.е. като първата обединена китайска империя, станала известна под името Династия Цин. Името на периода произлиза от труда „Джан Гуо Цъ“ (Стратегии на воюващите държави), съставен от ранната династия Хан.[1]

Макар различни учени да споменават различни дати, от 481 до 403 г. пр.н.е. като начало на този период, датата на Сима Циен, 475 г. пр.н.е., е най-често цитираната. Периодът на воюващите държави се застъпва с втората половина на по-големия период Източна Джоу. Все пак, по това време китайският суверен (владетелят на Джоу) управлява само символично на фона на воюващите държави. Периодът започва, когато васалните държави на Джоу започват една по една обявяват независимост.[2] Джоу рухва и оставя след себе си над сто малки държавици, които към 334 г. пр.н.е. се консолидират в седем мощни владения: Цин, Ци, Чу, хан, Йен, Джао, и Уей. От тях най-влиятелни и с най-голяма територия са Чу и Цин, но всяка държава е достатъчно голяма, че да не може да бъде покорена лесна от която и да е друга.[3] Благодарение на Шан Ян, в периода 246 – 230 г. пр.н.е. държавата Цин натрупва голяма армия и се превръща в най-мощната и най-безпощадна държава в региона. Периодът приключва, когато Цин в края на краищата покорява останалите държави.[2]

Това е един от най-плодородните и влиятелни периоди в китайската история. През него не само се появяват много велики философи като Мъндзъ и Сюн Куан, ами се основават и много правителствени структури и културни модели, които характеризират Китай през следващите 2000 години.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Warring States. // Encyclopædia Britannica, 25 септември 2019. Посетен на 15 юли 2020.
  2. а б Warring States Period (475 – 221 BC), History, Fact and Culture. // China Highlights. Посетен на 14 юли 2020.
  3. A Brief History of China: Warring States. // Culture Trip, 8 ноември 2017. Посетен на 15 юли 2020.