Период „Пролети и есени“

История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суей 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Република Китай 1911 - 1949
Китайска народна
република
след 1949

Република Китай
(в Тайван)

„Пролети и есени“ (на китайски: 春秋时代) е период от китайската история, продължил от 771 до 476 г. пр.н.е. и съответстващ грубо на първата половина от периода Източна Джоу. Името на периода произлиза от хрониката „Чунциу“ за държавата Лу, която по традиция е свързвана с Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.).[1][2]

През този период централната власт на Джоу над различните феодални владения търпи упадък, докато все повече местни вождове получават де факто регионална автономия. Те не се подчиняват на кралския двор в Луоян и влизат във въоръжени конфликти помежду си. Въпреки това, оцеляването им изисква политически и икономически коалиции, както и натрупването на богатства. За тази цел са построени много канали, диги, язовири, пътища и подобни, често на междудържавна основа. Издигани са и дълги стени, не само като начин за защита на една държава от друга, но и от номадски племена. Търговците и занаятчиите започват да се оформят в значителна обществена прослойка. Образованието и интелектуалният живот също напредват.[1] В хаоса на периода се раждат трима от най-известните и най-влиятелните китайски философи: Конфуций, Сун Дзъ и Лао Дзъ.[3]

Държавата Джоу достига река Яндзъ, в чиято източна част се концентрира властта. Първият владетел на източната столица Луоян е Пин. Все пак, господарите на Джоу управляват само символично. Макар кланът да разполага със своя територията около Луоян, тя е твърде малка, за да състави достатъчно голяма армия. Вместо това, той зависи от съседните области за защита. Политическата структура на няколкото държави към началото на периода е относително свободна. Техни представители провеждат събрания, на които обсъждат общите договори или проблеми. Понякога, лидерът на дадена мощна държава е признаван за хегемон по време на криза или война. В такива времена, държавите на границата (например Цин) стават по-големи, тъй като имат място за разширяване.[4]

През 497 г. пр.н.е. благородничеството в мощната държава Дзин започва гражданска война. Останалите по-слаби кланове се обединяват срещу нея и към 403 г. пр.н.е. вече са раздробили и поделили Дзин помежду си. Това бележи края на периода „Пролети и есени“ и началото на периода на воюващите държави.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Spring and Autumn Period. // Encyclopædia Britannica, 4 декември 2017. Посетен на 14 юли 2020.
  2. La chronique de la principauté de Lou : Tch'ouen Ts'iou et Tso Tchouan, traduction de S. Couvreur, 3 vol., Paris, 1951. chine ancienne, chine antique, civilisation chinoise: La Chine ancienne. La civilisation chinoise ancienne,. // classiques.uqac.ca. Посетен на 30 март 2022.
  3. A Brief History of China: The Spring and Autumn Period. // Culture Trip, 13 ноември 2017. Посетен на 14 юли 2020.
  4. а б The Spring and Autumn Period: Emerge of the Confucianism. // China Highlights, 2 юли 2019. Посетен на 14 юли 2020.