Песента на моряците
„Песента на моряците“ (на немски: Das Lied der Matrosen) е източногермански военен филм от 1958 година на режисьорите Курт Метциг и Гюнтер Райш с участието на Хилмар Тате, Раймунд Шелхер и Гюнтер Симон.
| Песента на моряците | |
| Das Lied der Matrosen | |
 | |
| Режисьори | Курт Метциг Гюнтер Райш |
|---|---|
| Продуценти | Ханс Малих |
| Сценаристи | Карл-Георг Егел Паул Виенс |
| В ролите | Хилмар Тате Раймунд Шелхер Гюнтер Симон |
| Музика | Вилхелн Нееф |
| Оператор | Йоахим Хаслер Ото Мерц |
| Монтаж | Лена Нойман |
| Филмово студио | ДЕФА |
| Жанр | военен |
| Премиера | 9 ноември 1958 |
| Времетраене | 126 минути |
| Страна |  ГДР |
| Език | немски |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
Сюжет редактиране
1917 година. Когато новината за Октомврийската революция в Русия разтърсва света, Германското военноморско командване, притеснявайки се от метеж, решава да изпрати всичките си бойни кораби на самоубийствена мисия в Ламанша. Моряците Албин Кьобис и Макс Райхпитш са осъдени на смърт за политическа дейност срещу империята. Когато морякът-социалист Щайгерт (Гюнтер Симон), член на отряда за екзекуцията, отказва да изправи оръжието си срещу двамата колеги, той е арестуван. На крайцера „Принц Хайнрих“ приятелите на Щайгерт, Ленц (Раймунд Шелхер), Лобке (Улрих Тейн), Кастен (Хорст Кубе) и Бартушек (Хилмар Тате) слушат по радиото призив за мир на Владимир Ленин към цялото човечество. Бавно моряците в Кил, членове на различни социалистически организации, започват да осъзнават необходимостта от революция. Те вдигат въстание срещу офицерите, но политическите им различия довеждат до бързото потушаване на бунта. В крайна сметка много от оцелелите бунтовници присъстват на конференцията по учредяването на новата „Комунистическа партия на Германия“.
В ролите редактиране
- Хилмар Тате като Лудвиг Бартушек
- Раймунд Шелхер като Аугуст Ленц
- Гюнтер Симон като Ерих Щайгерт
- Улрих Тейн като Хене Лобке
- Хорст Кубе като Йенс Кастен
- Щефан Лисевски като Юп Кьониг
- Йохен Томас като Себастиян Хубер
- Владимир Гуляев като Гриша
- Дитмар Кламанд като Кудел Кьониг
- Елфрида Нее като Берта Кьониг
- Екехард Шал като Шукерт
- Адолф Петер Хофман като Голвитц
- Волфганг Лангхоф като адвоката
- Зигфрид Вайс като капитана
- Ханс-Улрих Лауфер като картечаря
- Ханс-Хартмут Крюгер като офицера
- Фред Делмаре като моряка
- Сабина Талбах като дамата
Продукция редактиране
Принципно снимките на филма започват на 3 юни 1958 година и двамата режисьори разделят екипа на две части, всяка от които работи поотделно. Първият екип заснема сцените с участието на офицерите и адмиралите, а другия – тези с моряците и тълпите. Филмът е най-мащабната за времето си продукция на ДЕФА, за която като статисти са използвани 15 000 работници, войници и милиционери. Поради факта, че града в който протича въстанието, Кил, по това време се намира на територията на ФРГ, за снимките се изграждат специални декори в Гьорлиц и Росток.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Sailor's Song в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |