„Песен за кърпата“ (на украински: Пісня про рушник), също известна като „Моя мила майко“ (на украински: Рідна мати моя), е произведение на Андрий Малишко. Творбата е представена под формата на изповед спомен на лирическия герой, в който майка дава на сина си бродирана кърпа. Кърпата е символ на житейската съдба на лирическия герой и е свързана с образа на неговата майка. Този образ е събирателен за чистотата и любовта на майката берегиня, даваща живот, формираща чувства, създаваща човек. Лирическият герой на стихотворението си спомня майка си с голяма топлина.

Песен за кърпата
 на Андрий Малишко
Други именаПісня про рушник (име на украински)
Създаденa1958 г.[1]
СтилЛирика
Времетраене3:46
КомпозиторПлатон Майборода
Езикукраински
ИзпълнителиКвитка Цисик, Дмитро Хнатюк, Олександр Таранец, Ярослав Евдокимов

С тази творба авторът повдига въпроса за детството, както и за сбогуването с родителския дом и тревогата на майката за съдбата на собственото си дете.

Формата на стихотворението включва голям брой рефрени и повторения, което го доближава до формата на песен.

Композиторът Платон Майборода композира музиката към текста на стихотворението. Песента е използвана за първи път в музикалния филм „Млади години“, в изпълнение на Олександр Таранец.

Оригинален текст на украински език:

Рідна мати моя, ти ночей недоспала
I водила мене у поля край села,
І в дорогу далеку ти мене на зорі проводжала,
І рушник вишиваний на щастя дала.

І в дорогу далеку ти мене на зорі проводжала,
І рушник вишиваний на щастя, на долю дала.

Превод на български език:

Моя мила майко, не си спала добре през нощта
Заведе ме на нивата край селото,
Ти ме придружи на дълъг път в ранни зори,
И ми подари бродирана кърпа за късмет.

Ти ме придружи на дълъг път в ранни зори,
А кърпата е везана за късмет, подарена на съдбата.

Изпълнители

редактиране

Песента добива особена популярност и е изпълнявана често от украински музиканти. Някои от най-известните изпълнения са на: Квитка Цисик, Дмитро Хнатюк, Олександр Таранец, Ярослав Евдокимов и други.

Песента се изпълнява в театралния спектакъл за Квитка Цисик „Аз съм Квитка“, музикален монолог притча в едно действие по стиховете на Тетяна Череп-Пероганич.[2]

  1. Слова, текст, ноти, запис, слухати mp3 пісні „Пісня про рушник“ – Дмитро Гнатюк // Посетен на 2023-03-31. (на украински)
  2. Ніна Головченко. Моновистава про Квітку Цісик // Літературна Україна. — №40 (5721). 12 октомври 2017 г. — с. 16.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пісня про рушник“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​