Петър Бурлак-Вълканов

Петър Бурлак-Вълканов е български поет от Бесарабия. Превеждан е на руски и молдавски език. Член на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Молдова, на Съюза на българските писатели. През 2003 г. с Указ на президента на България е награден с орден „Мадарски конник“ втора степен „за неговата литературна и просветителска дейност и за особено големия му принос за популяризирането на българската култура в Молдова и Украйна“.[1][2][3]

Петър Бурлак-Вълканов
български поет
Роден
18 януари 1939 г.(1939-01-18)
Починал
3 октомври 2005 г. (на 66 г.)
Литература
Период 1967–2004
Награди орден „Мадарски конник“

БиографияРедактиране

Той е роден на 18 януари 1939 г. в село Бабата, Одеска област. Завършва висше образование в Педагогическия институт в Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. Умира на 3 октомври 2005 г.[1][2]

СтихосбиркиРедактиране

Петър Бурлак-Вълканов е автор на стихосбирките: „Моя южна равнина“ (1967, ІІ изд. 1992), „Вярност“ (1973), „Далечни извори“ (1976), „Монолог на земята“ (1977), „Равноденствие“ (1982), „Години“ (1989), „Земя на моите деди“ (1990), „Такъв съм млад“ (2004), „Стара планина“ (2004). Публикува пътеписа „По братской Болгарии“ (1974), сборника с разкази „Пътуване към май“ (1981).[1][2]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в „Петър Бурлак-Вълканов“. // liternet.bg. Посетен на 20 април 2018. (на български)
  2. а б в „Петър Бурлак-Вълканов“. // literaturensviat.com. Посетен на 20 април 2018. (на български)
  3. Указ № 160 Обн. ДВ. бр.48 от 23 май 2003 г.

Външни препраткиРедактиране