Одеска област
Одеска област (на украински: Одеська область; на руски: Оде́сская о́бласть) е една от 24-те области на Украйна. Площ 33 314 km² (1-во място по големина в Украйна, 5,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 369 320 души[1] (5-о място по население в Украйна, 5,27% от нейното население). Административен център град Одеса. Разстояние от Киев до Одеса 654 km.
Одеска област Одеська область | |
Одеска област на картата на Украйна. | |
Страна | Украйна |
---|---|
Областен център | Одеса |
Площ | 33 314 km² |
Население | 2 369 320 души (2018) 71,1 души/km² |
Райони | 26 |
Градове | 19: 9 – с областно значение; 10 – с районно значение |
Селища от градски тип | 33 |
Села | 1103 |
Председател на областната администрация | Максим Михайлович Марченко |
Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
Телефонен код | +380 – 48 |
КОАТУУ | 5100000000 |
Официален сайт | oda.odessa.gov.ua |
Физическа карта с част от населените места в Одеска област. | |
Одеска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите съвременни населени места, които се споменават в летописните източници на сегашната територия на Одеска област са: Килия (през 862 г. под името Ново село) и Белгород Днестровски (през 910 г. под името Белгород, впоследствие Акерман, от 1944 г. Белгород Днестровски). През 1762 г. за град е признато селището Вилково, а през 1794 г. селището Хаджибей е утвърдено за град под името Одеса. През 1797 г. селището Балта става град, а през 1821 г. за градове са утвърдени селищата Рени и Болград. През 1810 г. в близост до крепостта Измаил възниква селището Тучков, което през 1830 г. официално е преобразувано в град Измаил. През 1834 г. за град е признато селището Ананиев, който впоследствие загубва градските си права и вторично е обявен за град през 1941 г. По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1979 за градове признати 8 населени места, а най-новите градове в областта Южне и Теплодар са признати за такива през 1993 и 1997 г. по време на независима Украйна.
Одеска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от пъвите 5 области на територията на бившата Украинска ССР. На 2 август 1940 г. в състава ѝ са включени 5 района (вкл. град Балта) от тогавашната Молдавска АССР. На 15 февруари 1954 г. към Одеска област е включена територията на заличената Измаилска област, а части от територията на Одеска област са предадени към Николаевска и Кировоградска област.
Географска характеристика
редактиранеОдеска област е разположена в югозападната част на Украйна и включва историческите области Буджак, Едисан и Подолие. На югозапад граничи с Румъния, на запад – с Молдова, на север – с Виницка и Кировоградска област, на изток – с Николаевска област, а на югоизток се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 33 314 km² (1-во място по големина в Украйна, 5,52% от нейната площ).[2]
По-голямата част от територията на областта се заема от Причерноморската низина, като теренът постепенно се понижава към Черно море. По крайбрежието има голямо количество лимани (най-големи Тилигулски, Куялницки, Ходжибейски, Днестровски), които напълно или частично са отделени от морето с пясъчни коси. Северната част на областта е заета от крайните южни разклонения на Подолското възвишение с височина до 268 m ( , в северозападната ѝ част, западно от село Затишие в Подилски район). Склоновете на възвишението са силно разчленени от дълбоки суходолия и оврази. Между реките Днестър и Прут, в т.нар. историческа област Буджак, в близост до границата с Молдова надморската височина достига до 232 m.[2]
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, малоснежна и неустойчива със средна януарска температура от -2 °C на юг до -5 °C на север. Лятото е горещо и сухо със средна юлска температура от 21 °C на северозапад до 23 °C на юг. Годишната сума на валежите се колебае от 350 до 470 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Южната половина на областта е подложена на продължително засушаване през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 168 на север до 200 денонощия на юг.[2]
Цялата територия на Одеска област се отнася към Черноморския водосборен басейн. На юг, по границата с Румъния тече река Дунав (с ръкава Килийско гърло). В средната част преминава най-долното течение на река Днестър с левия си приток Кучурган, а в северната част протичат реките Кодима и Савранка (десни притоци на Южен Буг). Около устията на Дунав и Днестър има големи заблатени райони. Повечето отмалките реки през лятото пресъхват, а по големите реки имат важно стопанско значение за корабоплаване (Дунав и Днестър), напояване и производство на електроенергия. В приморската полоса има множество сладководни (Кагул, Ялпуг, Катлабух и др.) и солени (Сасик, Шагани, Алибей, Бурнас и др.) езера.[2]
Най-разпространените почви в областта са южните и обикновените черноземи, които са средно- и малохумусни. На север преобладават малохумусните и оподзолените черноземи, а в приморските части – южните солонцеви черноземи. По долините на реките и суходолията масово са разпространени ливадно-черноземните солончакови почви и солончаци. Цялата област попада в степната зона и почти повсеместно представляват обработваеми земи. На север са се съхранили малки горски масиви съставени от дъб, бук, ясен и липа. Има около 25 km² полезащитни пояси от акация, праскова, клен и др. От бозайниците преобладават многочислени гризачи – заек, обикновен хамстер, лалугер, полска мишка и др., а от птиците – различни видове орли и множество водоплаващи птици в заблатените пространства в устията на Дунав и Днестър.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Одеска област област е наброявало 2 369 320 души (5,27% от населението на Украйна). Гъстота 71,12 души/km². Градско население 65,3%.
Етнически състав:
Етнически групи | Население (2001) | Процент |
---|---|---|
украинци | 1 542 300 | 62,8% |
руснаци | 508 500 | 20,7% |
българи | 150 700 | 6,1% |
молдовани | 123 800 | 5,3% |
гагаузи | 27 600 | 1,1% |
евреи | 13 400 | 0,6% |
беларуси | 12 800 | 0,5% |
арменци | 7400 | 0,3% |
цигани | 4000 | 0,2% |
поляци | 3200 | 0,1% |
германци | 2900 | 0,1% |
грузинци | 2800 | 0,1% |
азери | 2800 | 0,1% |
татари | 2600 | 0,1% |
гърци | 2100 | 0,1% |
албанци | 1900 | 0,1% |
араби | 1300 | 0,1% |
други | 45 600 | 1,9% |
Общо | 2 456 000 | 100% |
Административно–териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение областта се поделя на:
- райони – 26;
- райони в градове – 4;
- населени места – 1176, в това число:
- градски тип – 52, в това число:
- градове – 18, в това число:
- градове с областно значение – 9;
- градове с районно значение – 9;
- селища от градски тип – 33;
- градове – 18, в това число:
- селски тип – 1124, в това число:
- села – 1101;
- селища – 23.
- градски тип – 52, в това число:
В системата на местното самоуправление:
- районни съвети – 26;
- градски съвети – 19;
- селищни съвети – 32;
- селски съвети – 439.
Райони
редактиранеРайони | Административен център |
Площ (в км2) |
Население (преброяване на населението през 2001 г.) |
Населени места | Местно самоуправление | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
на български език |
на украински език |
Общо | Градове | Селища от градски тип |
Села | Селища | Градски съвети |
Селищни съвети |
Селски съвети | |||
Ананиевски район | Ананьївський район | Ананиев | 1104 | 32 537 | 32 | 1 | 0 | 31 | 0 | 1 | 0 | 14 |
Арцизки район | Арцизький район | Арциз | 1379 | 51 742 | 27 | 1 | 0 | 25 | 1 | 1 | 0 | 17 |
Балтски район | Балтський район | Балта | 462 | 48 604 | 42 | 0 | 0 | 41 | 0 | 1 | 0 | 24 |
Березовски район | Березівський район | Березовка | 1637 | 36 046 | 66 | 1 | 1 | 63 | 1 | 1 | 1 | 18 |
Белгородднестровски район | Білгород-Дністровський район | Белгород Днестровски | 1852 | 62 326 | 56 | 0 | 2 | 55 | 1 | 0 | 0 | 27 |
Беляевски район | Біляївський район | Беляевка | 1496 | 104 723 | 52 | 1 | 1 | 43 | 6 | 2 | 1 | 21 |
Болградски район | Болградський район | Болград | 1364 | 74 951 | 22 | 1 | 0 | 21 | 0 | 1 | 0 | 18 |
Великомихайловски район | Великомихайлівський район | Велика Михайловка | 1436 | 32 687 | 83 | 0 | 2 | 79 | 1 | 0 | 2 | 22 |
Захаривски район | Захарівський район | Захаривка | 956 | 21 029 | 53 | 0 | 2 | 51 | 0 | 0 | 2 | 11 |
Ивановски район | Іванівський район | Ивановка | 1162 | 29 658 | 46 | 0 | 3 | 43 | 0 | 0 | 3 | 10 |
Измаилски район | Ізмаїльський район | Измаил | 1254 | 54 692 | 23 | 0 | 1 | 22 | 0 | 0 | 1 | 18 |
Килийски район | Кілійський район | Килия | 1359 | 59 837 | 20 | 2 | 0 | 16 | 2 | 2 | 0 | 13 |
Кодимски район | Кодимський район | Кодима | 818 | 34 788 | 26 | 1 | 1 | 24 | 0 | 1 | 1 | 17 |
Лимански район | Лиманський район | Доброслав | 1487 | 67 214 | 66 | 0 | 3 | 60 | 3 | 0 | 3 | 20 |
Любашивски район | Любашівський район | Любашивка | 1100 | 33 629 | 53 | 0 | 2 | 51 | 0 | 0 | 2 | 14 |
Николаевски район | Миколаївський район | Миколаивка | 1093 | 20 153 | 46 | 0 | 1 | 45 | 0 | 0 | 1 | 12 |
Овидиополски район | Овідіопольський район | Овидиопол | 815 | 60 308 | 26 | 0 | 4 | 21 | 1 | 0 | 4 | 16 |
Окнянски район | Окнянський район | Окни | 1013 | 22 879 | 55 | 0 | 1 | 52 | 2 | 0 | 1 | 14 |
Подилски район | Подільський район | Подилск | 1037 | 30 981 | 61 | 0 | 0 | 59 | 2 | 0 | 0 | 18 |
Ренийски район | Ренійський район | Рени | 861 | 40 680 | 8 | 1 | 0 | 7 | 0 | 1 | 0 | 7 |
Разделненски район | Роздільнянський район | Роздилна | 1368 | 56 897 | 86 | 1 | 1 | 82 | 2 | 1 | 1 | 18 |
Саврански район | Савранський район | Савран | 618 | 22 367 | 21 | 0 | 1 | 19 | 1 | 0 | 1 | 10 |
Саратски район | Саратський район | Сарата | 1475 | 49 907 | 38 | 0 | 1 | 37 | 0 | 0 | 1 | 22 |
Тарутински район | Тарутинський район | Тарутино | 1874 | 45 169 | 51 | 0 | 4 | 47 | 0 | 0 | 4 | 23 |
Татарбунарски район | Татарбунарський район | Татарбунар | 1748 | 41 710 | 35 | 1 | 0 | 34 | 0 | 1 | 0 | 18 |
Ширяевски район | Ширяївський район | Ширяево | 1502 | 29 809 | 73 | 0 | 1 | 72 | 0 | 0 | 1 | 18 |
Забележка: Набраните с курсив районни центрове са селища от градски тип
Градове в Одеска област
редактиранеГрадове с областно значение:
- Балта 23 km², 18 789 души
- Белгород Днестровски 31 km², 57 210 души
- Беляевка 17 km², 12 047 души
- Измаил 53 km², 75 581 души
- Подилск 25 km², 40 469 души
- Одеса 237 km², 1 013 159 души
- Теплодар 8 km², 10 220 души
- Черноморск 26 km², 63 530 души
- Южне 10 km², 32 100 души
Градове с районно значение:
Селища от градски тип
редактиране- Авангард – Овидиополски район
- Александровка – Черноморски градски съвет
- Березино – Тарутински район
- Бородино – Тарутински район
- Велика Михайловка – районен център
- Великодолинское – Овидиополски район
- Доброслав – районен център
- Затишие – Захаривски район
- Затока – Белгородднестровски район
- Захаривка – районен център
- Зеленогорское – Любашивски район
- Ивановка – районен център
- Лиманское – Разделненски район
- Любашивка – районен център
- Миколаивка – районен център
- Нови Беляри – Лимански район
- Овидиопол – районен център
- Окни – районен център
- Петровка – Ивановски район
- Радостное – Ивановски район
- Рауховка – Березовски район
- Савран – районен център
- Сарата – районен център
- Сергеевка – Белгородднестровски район
- Серпневое – Тарутински район
- Слободка – Кодимски район
- Суворово – Измаилски район
- Таирово – Овидиополски район
- Тарутино – районен център
- Хлебодарское – Беляевски район
- Цебриково – Великомихайловски район
- Черноморское – Лимански район
- Ширяево – районен център
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Одеска област
- Официален сайт