Одеска област (на украински: Одеська область; на руски: Оде́сская о́бласть) е една от 24-те области на Украйна. Площ 33 314 km² (1-во място по големина в Украйна, 5,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 369 320 души[1] (5-о място по население в Украйна, 5,27% от нейното население). Административен център град Одеса. Разстояние от Киев до Одеса 654 km.

Одеска област
Одеська область
Знаме
      
Герб
Одеска област на картата на Украйна.Одеска област на картата на Украйна.
Страна Украйна
Областен центърОдеса
Площ33 314 km²
Население2 369 320 души (2018)
71,1 души/km²
Райони26
Градове19:
9 – с областно значение;
10 – с районно значение
Селища от градски тип33
Села1103
Председател на областната администрацияМаксим Михайлович Марченко
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Телефонен код+380 – 48
КОАТУУ5100000000
Официален сайтoda.odessa.gov.ua
Физическа карта с част от населените места в Одеска област.
Физическа карта с част от населените места в Одеска област.
Одеска област в Общомедия
Хидрографска карта на Одеска област.

Историческа справка редактиране

Първите съвременни населени места, които се споменават в летописните източници на сегашната територия на Одеска област са: Килия (през 862 г. под името Ново село) и Белгород Днестровски (през 910 г. под името Белгород, впоследствие Акерман, от 1944 г. Белгород Днестровски). През 1762 г. за град е признато селището Вилково, а през 1794 г. селището Хаджибей е утвърдено за град под името Одеса. През 1797 г. селището Балта става град, а през 1821 г. за градове са утвърдени селищата Рени и Болград. През 1810 г. в близост до крепостта Измаил възниква селището Тучков, което през 1830 г. официално е преобразувано в град Измаил. През 1834 г. за град е признато селището Ананиев, който впоследствие загубва градските си права и вторично е обявен за град през 1941 г. По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1979 за градове признати 8 населени места, а най-новите градове в областта Южне и Теплодар са признати за такива през 1993 и 1997 г. по време на независима Украйна.

Одеска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от пъвите 5 области на територията на бившата Украинска ССР. На 2 август 1940 г. в състава ѝ са включени 5 района (вкл. град Балта) от тогавашната Молдавска АССР. На 15 февруари 1954 г. към Одеска област е включена територията на заличената Измаилска област, а части от територията на Одеска област са предадени към Николаевска и Кировоградска област.

Географска характеристика редактиране

Одеска област е разположена в югозападната част на Украйна и включва историческите области Буджак, Едисан и Подолие. На югозапад граничи с Румъния, на запад – с Молдова, на север – с Виницка и Кировоградска област, на изток – с Николаевска област, а на югоизток се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 33 314 km² (1-во място по големина в Украйна, 5,52% от нейната площ).[2]

По-голямата част от територията на областта се заема от Причерноморската низина, като теренът постепенно се понижава към Черно море. По крайбрежието има голямо количество лимани (най-големи Тилигулски, Куялницки, Ходжибейски, Днестровски), които напълно или частично са отделени от морето с пясъчни коси. Северната част на областта е заета от крайните южни разклонения на Подолското възвишение с височина до 268 m (47°49′46″ с. ш. 29°21′45″ и. д. / 47.829444° с. ш. 29.3625° и. д., в северозападната ѝ част, западно от село Затишие в Подилски район). Склоновете на възвишението са силно разчленени от дълбоки суходолия и оврази. Между реките Днестър и Прут, в т.нар. историческа област Буджак, в близост до границата с Молдова надморската височина достига до 232 m.[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, малоснежна и неустойчива със средна януарска температура от -2 °C на юг до -5 °C на север. Лятото е горещо и сухо със средна юлска температура от 21 °C на северозапад до 23 °C на юг. Годишната сума на валежите се колебае от 350 до 470 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Южната половина на областта е подложена на продължително засушаване през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 168 на север до 200 денонощия на юг.[2]

Цялата територия на Одеска област се отнася към Черноморския водосборен басейн. На юг, по границата с Румъния тече река Дунав (с ръкава Килийско гърло). В средната част преминава най-долното течение на река Днестър с левия си приток Кучурган, а в северната част протичат реките Кодима и Савранка (десни притоци на Южен Буг). Около устията на Дунав и Днестър има големи заблатени райони. Повечето отмалките реки през лятото пресъхват, а по големите реки имат важно стопанско значение за корабоплаване (Дунав и Днестър), напояване и производство на електроенергия. В приморската полоса има множество сладководни (Кагул, Ялпуг, Катлабух и др.) и солени (Сасик, Шагани, Алибей, Бурнас и др.) езера.[2]

Най-разпространените почви в областта са южните и обикновените черноземи, които са средно- и малохумусни. На север преобладават малохумусните и оподзолените черноземи, а в приморските части – южните солонцеви черноземи. По долините на реките и суходолията масово са разпространени ливадно-черноземните солончакови почви и солончаци. Цялата област попада в степната зона и почти повсеместно представляват обработваеми земи. На север са се съхранили малки горски масиви съставени от дъб, бук, ясен и липа. Има около 25 km² полезащитни пояси от акация, праскова, клен и др. От бозайниците преобладават многочислени гризачи – заек, обикновен хамстер, лалугер, полска мишка и др., а от птиците – различни видове орли и множество водоплаващи птици в заблатените пространства в устията на Дунав и Днестър.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Одеска област област е наброявало 2 369 320 души (5,27% от населението на Украйна). Гъстота 71,12 души/km². Градско население 65,3%.

Етнически състав:

Етнически групи Население (2001) Процент
украинци 1 542 300 62,8%
руснаци 508 500 20,7%
българи 150 700 6,1%
молдовани 123 800 5,3%
гагаузи 27 600 1,1%
евреи 13 400 0,6%
беларуси 12 800 0,5%
арменци 7400 0,3%
цигани 4000 0,2%
поляци 3200 0,1%
германци 2900 0,1%
грузинци 2800 0,1%
азери 2800 0,1%
татари 2600 0,1%
гърци 2100 0,1%
албанци 1900 0,1%
араби 1300 0,1%
други 45 600 1,9%
Общо 2 456 000 100%

Административно–териториално деление редактиране

 
Административно–териториално деление на Одеска област

В административно-териториално отношение областта се поделя на:

  • райони – 26;
  • райони в градове – 4;
  • населени места – 1176, в това число:
    • градски тип – 52, в това число:
      • градове – 18, в това число:
        • градове с областно значение – 9;
        • градове с районно значение – 9;
      • селища от градски тип – 33;
    • селски тип – 1124, в това число:
      • села – 1101;
      • селища – 23.

В системата на местното самоуправление:

  • районни съвети – 26;
  • градски съвети – 19;
  • селищни съвети – 32;
  • селски съвети – 439.

Райони редактиране

Райони Административен
център
Площ
(в км2)
Население
(преброяване
на населението
през 2001 г.
)
Населени места Местно самоуправление
на
български език
на
украински език
Общо Градове Селища от
градски тип
Села Селища Градски
съвети
Селищни
съвети
Селски
съвети
Ананиевски район Ананьївський район Ананиев 1104 32 537 32 1 0 31 0 1 0 14
Арцизки район Арцизький район Арциз 1379 51 742 27 1 0 25 1 1 0 17
Балтски район Балтський район Балта 462 48 604 42 0 0 41 0 1 0 24
Березовски район Березівський район Березовка 1637 36 046 66 1 1 63 1 1 1 18
Белгородднестровски район Білгород-Дністровський район Белгород Днестровски 1852 62 326 56 0 2 55 1 0 0 27
Беляевски район Біляївський район Беляевка 1496 104 723 52 1 1 43 6 2 1 21
Болградски район Болградський район Болград 1364 74 951 22 1 0 21 0 1 0 18
Великомихайловски район Великомихайлівський район Велика Михайловка 1436 32 687 83 0 2 79 1 0 2 22
Захаривски район Захарівський район Захаривка 956 21 029 53 0 2 51 0 0 2 11
Ивановски район Іванівський район Ивановка 1162 29 658 46 0 3 43 0 0 3 10
Измаилски район Ізмаїльський район Измаил 1254 54 692 23 0 1 22 0 0 1 18
Килийски район Кілійський район Килия 1359 59 837 20 2 0 16 2 2 0 13
Кодимски район Кодимський район Кодима 818 34 788 26 1 1 24 0 1 1 17
Лимански район Лиманський район Доброслав 1487 67 214 66 0 3 60 3 0 3 20
Любашивски район Любашівський район Любашивка 1100 33 629 53 0 2 51 0 0 2 14
Николаевски район Миколаївський район Миколаивка 1093 20 153 46 0 1 45 0 0 1 12
Овидиополски район Овідіопольський район Овидиопол 815 60 308 26 0 4 21 1 0 4 16
Окнянски район Окнянський район Окни 1013 22 879 55 0 1 52 2 0 1 14
Подилски район Подільський район Подилск 1037 30 981 61 0 0 59 2 0 0 18
Ренийски район Ренійський район Рени 861 40 680 8 1 0 7 0 1 0 7
Разделненски район Роздільнянський район Роздилна 1368 56 897 86 1 1 82 2 1 1 18
Саврански район Савранський район Савран 618 22 367 21 0 1 19 1 0 1 10
Саратски район Саратський район Сарата 1475 49 907 38 0 1 37 0 0 1 22
Тарутински район Тарутинський район Тарутино 1874 45 169 51 0 4 47 0 0 4 23
Татарбунарски район Татарбунарський район Татарбунар 1748 41 710 35 1 0 34 0 1 0 18
Ширяевски район Ширяївський район Ширяево 1502 29 809 73 0 1 72 0 0 1 18

Забележка: Набраните с курсив районни центрове са селища от градски тип

Градове в Одеска област редактиране

Градове с областно значение:

Градове с районно значение:

Селища от градски тип редактиране

  • Авангард – Овидиополски район
  • Александровка – Черноморски градски съвет
  • Березино – Тарутински район
  • Бородино – Тарутински район
  • Велика Михайловка – районен център
  • Великодолинское – Овидиополски район
  • Доброслав – районен център
  • Затишие – Захаривски район
  • Затока – Белгородднестровски район
  • Захаривка – районен център
  • Зеленогорское – Любашивски район
  • Ивановка – районен център
  • Лиманское – Разделненски район
  • Любашивка – районен център
  • Миколаивка – районен център
  • Нови Беляри – Лимански район
  • Овидиопол – районен център
  • Окни – районен център
  • Петровка – Ивановски район
  • Радостное – Ивановски район
  • Рауховка – Березовски район
  • Савран – районен център
  • Сарата – районен център
  • Сергеевка – Белгородднестровски район
  • Серпневое – Тарутински район
  • Слободка – Кодимски район
  • Суворово – Измаилски район
  • Таирово – Овидиополски район
  • Тарутино – районен център
  • Хлебодарское – Беляевски район
  • Цебриково – Великомихайловски район
  • Черноморское – Лимански район
  • Ширяево – районен център

Външни препратки редактиране

Източници редактиране