Петър Габе

български журналист и общественик

Петър (Пейсах) Израелевич Габе е български журналист и общественик от еврейски произход.[1]

Петър Габе
български журналист и общественик
Роден
Починал
1927 г. (70 г.)
Семейство
Съпруга Екатерина Самойловна Дуел
Деца Израел (Сеня), Изидора (Дора), Емануил (Манол), Изабела (Бела)

БиографияРедактиране

Петър (рождено име Пейсах) Габе е роден на 18 февруари 1857 г. в Елисаветград, Херсонска губерния. Взема участие като опълченец в Руско-турската война през 1877 – 1878 г. [1] Той е човек с демократични разбирания, народоволец, заради което трябва да напусне Русия през 1884 г., търсейки убежище в България.[2]

Пристига в Южна Добруджа и се заселва там през късната есен на 1884 г. заедно със съпругата си Екатерина Самойловна Дуел, с която са женени от 1881 г., и едногодишния си син Израел (наричан Сеня). Второто дете в семейството е Изидора (бъдещата поетеса Дора Габе), родена през 1886 г., третото дете е Емануил (Манол), роден през 1889 г., а четвъртото дете е Изабела (Бела Габе), родена през 1893 г.[2][3][4]

Петър Габе става един от най-големите чифликчии в Добруджа, въвежда най-модерната техника по онова време, внася специални сортове, създава първото биволовъдно стопанство в България. [4][5]

През 1891 г. получава българско гражданство. Сътрудник е на вестниците „Мир“, „Воля“, „Радикал“, „Балканска зора“, „Свобода“, „Независимост“, „Буря“, „Народ“, „Ден“ и др.[1]

През 1894 г. е избран в Балчик за народен представител с голяма преднина и полага клетва в Народното събрание, но по-късно изборът му е касиран. [6][7]

През 1913 г., след първото завладяване на Южна Добруджа от Румъния, семейството се премества в София.[2]

Петър Габе умира през 1927 г. в София.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 137К в Централен държавен архив. Състои от 581 архивни единици от периода 1872 – 1951 г.[1]

Обществена и публицистична дейностРедактиране

Петър Габе е общественик, публицист, стопански деец, аграрикономист. Пише по икономически и стопански въпроси, обявява се против лихварството и експлоатацията от чорбаджиите. През 1894 г. в сп. „Българска сбирка“ в поредица статии изтъква липсата на икономически изследвания, които се отразяват върху развитието на българското селско стопанство. Критикува данъчната система при Стамболов, която затормозява развитието на земеделието. Помага за подготовката на стопанската програма на правителството на д-р К. Стоилов.[4][7]

Когато Румъния предявява открито претенциите си към Южна Добруджа, Габе написва изложение до Министерски съвет (25 юни 1913 г.). В него той нарича тази част от страната ни „българската Калифорния” и предрича тежка загуба за икономическото развитие на страната, ако Добруджа бъде отнета.[7]

Автор на 13 книги, свързани предимно със съдбата на Добруджа. През 1917 г. публикува своята анкета „Румъния в Добруджа 1913 – 1916“, която според някои е „най-българската книга за румънската окупация на Южна Добруджа“, съчетание от добросъвестно излагане на фактите от стопански характер, проникновено и далновидно тълкуване на политико-икономическите реалности и дълбоко човешко изобразяване на преживените митарства и издръжливост на населението в тези тежки условия.[4] Заради тази книга румънски съд го осъжда задочно на смърт и конфискува недвижимото му имущество, личния му архив и богатата библиотека, останали в Южна Добруджа. През 1925 г.  отпечатва най-известното си съчинение – „Добруджанския въпрос в неговата същност (По повод обезземляването на добруджанското население)“, което е издадено и на френски език.[7]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Петър Израелевич Габе. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 19 декември 2017 г. (на български)
  2. а б в Списание Антимовски хан. 130 години от рождението на Дора Габе. // Списание Антимовски хан, 12 декември 2018. Посетен на 19 февруари 2019.
  3. Екатерина Дуел – майката на Дора Габе. // Литературен свят.
  4. а б в г Чернокожева, Росица. Културната договореност със смъртта: Психоаналитични аспекти в добруджанската анкета на Петър Габе. // LiterNet.
  5. Топалов-Памукчиев, Михаил. Срещи с Буров. // Читанка.
  6. Пенчева, Радка. Дора Габе и еврейството. // LiterNet.
  7. а б в г Петър Габе за българската независимост. // Култура.