Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пловдивския ежедневник. За софийския вестник от 1912 г. вижте Балканска зора (1912).

„Балканска зора“ е първият траен ежедневен български вестник. Излиза в Пловдив от 1890 до 1894 година и от 1 до 4 октомври 1900 година.[1]

„Балканска зора“
Balkanska Zora.jpg
Първа страница на брой 1 на вестника,
1 май 1890 година
Информация
Вид всекидневник

Начало 1 март 1890 г.
Край 25 май 1894 г./4 октомври 1900 г.
Цена на
печатно издание
15 стотинки, годишен абонамент 36 лева
Главен редактор Харитон Генадиев
Език български
Политически антистамболовистки
(1890 – 1892),
стамболовистки
(1892 – 1894)
Балканска зора в Общомедия
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 286 1 март 1890 – 28 февруари 1891
II 287 – 569 1 март 1891 – 29 февруари 1892
III 570 – 856 1 март 1892 – 28 февруари 1893
IV 857 – 1130 2 март 1893 – 26 февруари 1894
V 1131 – 1192 1 март 1894 – 4 октомври 1900[1]

Основател на вестника е Харитон Генадиев, който се мести в Пловдив след неуспешния опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.[2] Закупува печатницата на французина Едуард Дионе и издава успешното списание за преводни романи и разкази „Зимни нощи“.[2][3] Генадиев споделя идеята с брат си Михаил Генадиев и с баща си Иван Генадиев и привлича към идеята Иван Стоянович, който обещава да стане постоянен автор на вестника.[2] Редакцията на вестника е на Балък пазар, на стотина метра от Джумаята, срещу гръцкото кафене на улицата водеща към катедралата „Успение Богородично“, българска девическа гимназия и старата митрополия.[2]

Първата статия на вестника „Две думи“ определя посоката му:

Ние тържественно заявяваме, че при урѣжданието на „Балканска зора“ нѣма да се рѫководимъ отъ никакви партизански дертове и лични умрази... Нашата цѣль ще бѫде да дадемъ на читателитѣ си, до колкото ни бѫде възможно, по-избранъ и по-разнообразенъ материялъ, да ги държимъ въ течението на всичкитѣ събития и явления по вънъ въ политическо и научно отношение. В нашитѣ вѫтрешни, чисто политически въпроси, ние ше се простираме до тамъ, до гдѣто позволяватъ обстоятелствата и кризата, която прѣкарва България, или съ други думи ще се поставимъ на чисто информационна почва - ще съобщаваме безъ коментарии извѣстни фактове и събития, които е възможно да се обнародватъ безъ да се побърка на българската кауза... Сърбитѣ, които въ много отношения стоѭтъ по-низко отъ насъ, си иматъ свои ежедневни вѣстници. Нашето национално честолюбие би трѣбало да ни накара да имаме и ние.[4]

Основните двигатели са Харитон Генадиев и Стоянович. Михаил Генадиев пише:

тия двамата мъже със силна воля работиха неуморно. Стоянович пишеше преимуществено, компетентно и вдъхновено, статиите по политическото положение в чуждите държави. Харитон Генадиев имаше статиите по вътрешното положение, което излагаше с такт, коректност и без тенденция.[5]

За сътрудници са поканени и адвокатът Владимир Неделев, учителят Михаил Баламезов и главният инженер на Пловдив Петко Николов. Други сътрудници на вестника са Тодор Георгиев, адвокат от Хасково, художникът Антон Митов, емигрантът в Русия Гаврил Баламезов, Тодор Бурмов от Габрово, д-р Кръстьо Кръстев от София, д-р Теодоси Витанов от Видин, Петър Габе от Балчик. Към редакцията се присъединява и братът на Харитон Павел Генадиев, който замества Михаил.[2]

Брой № 3, 3 март 1890 г.

Вестникът обаче не успява да запази заявената в първия си брой неутралност и бързо минава в опозиция на управляващата стамболовистка Народнолиберална партия и критикува правителството на Стефан Стамболов. В 1890 година все пак вестникът, издаван от македонските българи Генадиеви, хвали Стефан Стамболов за постигнатите берати за български владици за Скопска, Охридска и Велешка епархия в Македония: „И така бератите са връчени, дванадесет години борба и сълзи на Македонците се обърнаха във вчерашния ден! Поклон на г. Стамболов от най-скептичния вестник на България!“. В 1891 година от Брюксел се връща братът на Харитон Никола Генадиев,[6] който от брой 341[1] поема управлението на вестника като главен редактор и той се радикализира в своя антистамболовизъм.[6] От брой 362 отговорен редактор на вестника е братът на Харитон и Никола Райчо (Ираклий) Генадиев.[1] Вестникът не напада министър-председателя Стамболов, но критикува произвола и беззаконията на режима и вестникът влиза в конфликт с правителствения орган „Свобода“.[7] Политическите критики обаче са съчетани с възхвали на икономическите успехи.[8] Вестникът се отнася отрицателно към социализма в България.[1] Във вестника се публикуват и литературни произведения – фейлетони, мемоари и други.[9]

В края на 1892 година изненадващо „Балканска зора“ минава на стамболовистки позиции[10] срещу 6000 лева платени от Стамболов на Никола Генадиев. По-късно Павел Генадиев обяснява обръщането на линията с факта, че Стамболов е съдействал на Никола да събере 12 000 лева за отпечатани реклами от Пловдивското земеделско-стопанско изложение. В резултат Иван Стоянович, Антон Митов и други престават да сътрудничат на вестника.[8]

Вестникът спира на 24 май 1894 година. Подновява излизането си на 1 октомври 1900 година с отговорен редактор Г. Дюстабанов, но спира на 4 октомври 1900 година след Временните наредби по печата.[1]

Името на вестника носи улица в Пловдив[11].

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
  2. а б в г д Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.
  3. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 33.
  4. Двѣ думи. // Балканска зора I (1). 1 март 1890. с. 1.
  5. Генадиев, Михаил. Как се основа и как се редактираше Балканска зора. // Вестник на вестниците ХVІ (124). София, Издание на Дружеството на столичните журналисти, 2 юни 1940. с. 4.
  6. а б Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 218.
  7. Иванов, Димитър. От перото до ятагана. Книгоиздателска къща „Труд“, 2005. с. 166.
  8. а б Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 220.
  9. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 193.
  10. Иванов, Димитър. От перото до ятагана. Книгоиздателска къща „Труд“, 2005. с. 167.
  11. plovdivguide.com