Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Погончев е роден в 1875 година в голямото българско костурското село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Завършва IV клас в гимназия в София и влиза в Българската армия. Присъединява се към Върховния комитет. В 1900 година се връща в Загоричани. През септември 1902 година посреща и подпомага пристигналия в Костурско върховистки отряд на съселянина му полковник Анастас Янков.[1]

По-късно се присъединява към ВМОРО и взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на загорицката чета. Участва в превземането на Невеска и Клисура. В 1904 година е заловен и осъден на три години. През пролетта на 1907 година е освободен и отново се захваща с революционна дейност. Загива в 1908 година в сражение с гръцки андарти при Горничево[2] или в последното сражение преди Хуриета с турци при Емборе.[3]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Петър Погончев от село Загоричани, с непълно средно образование, виден деец - пламенен патриот, падна геройски в последното сражение с турците (преди хуриета) в с. Емборе и тури край на непоносими мъки и страдания от тежка и неизлечима болест.[3]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 170 - 171.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 130.
  3. а б Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 53.