Отваря главното меню
Петър Топалович
сръбски офицер
Роден: 2 септември 1840 г.
Починал: 8 август 1891 г. (50 г.)

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Петър Топалович (на сръбски: Петар Топаловић) е сръбски офицер, заемал висши командни и военноадминистративни длъжности при управлението на Милан Обренович. По време на нашествието в България през 1885 година командва сръбските войски в боевете при Брезник, Гургулят и Пирот.

КариераРедактиране

Топалович постъпва отрано (през 1855 година) в Артилерийското училище в Белград. След завършването си през 1860 дълго време се обучава в Прусия (1861-1863) и във Франция (1864-1866). В по-късните си години преподава стратегия и военна история в Белградската военна академия.[1]

Службата си в сръбската армия Топалович прекъсва през 1861 заради заминаването си в чужбина. След 1867 служи в постоянната армия, в министерството на войната. По-дълго (1868-1873) се задържа в щаба на Шабацкото военно окръжие. В навечерието на Сръбско-турската война (1876) е произведен в чин майор и е поставен начело на щаба на Тимошката дивизия. В края на юли е преместен при фактическия главнокомандващ генерал Черняев, а след два месеца е произведен в подполковник. До сключването на мира (март 1877) ръководи щабовете на различни армейски части. През втората война с турците (1877-1878) получава пряко командване – първо на Дунавската, а по-късно (22 декември) на Ибарската дивизия.[1]

От 1878 Топалович служи в Главния генерален щаб, където се издига до полковник (1881) и началник на отдел – длъжност, която запазва (с прекъсвания) до 1884.[1] В началото на Сръбско-българската война (1885) командва Моравската дивизия, с която постига успехи срещу отделни български отряди при Трън и при Брезник, но пристига на полесражението при Сливница със закъснение и пропуска възможността за обход на българските позиции в битката, която решава изхода от войната.[2] Въпреки това след поражението крал Милан му поверява командването на Нишавската армия.[3]

След войната постъпва в правителството на Милутин Гарашанин, първо като министър на строежите (март 1886 – януари 1887), а по-късно като министър на войната (до май 1887). Докато е начело на военното министерство, получава генералски чин.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Петар Топаловић (Министарство одбране Републике Србиjе. Воjнообавештаjна агенциjа, посетен на 12 януари 2013)
  2. Ђорђевић, Владан. Историjа српско-бугарског рата. Београд, 1908. Том 2, стр. 632-636, 733-734 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 30 януари 2013)
  3. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Београд, Геца Кон, 1934. Том 3, стр. 290-291 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 10 януари 2013)