Отваря главното меню

Михаил Григориевич Черняев (на руски: Михаил Григорьевич Черняев) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Сръбско-турската война (1876). Военен и политически деец.

Михаил Черняев
Михаил Черняев
руски офицер

Роден
Починал
16 август 1898 г. (69 г.)

Образование Академия на Генералния щаб
Михаил Черняев в Общомедия

БиографияРедактиране

Михаил Черняев е роден в Могильовска губерния, Белорусия, Руска империя на 22 октомври / 3 ноември 1828 г. Като син на офицер се посвещава по традиция на военното поприще. Учи в Дворянския полк. Завършва Николаевската академия (1853).

Проявява се като храбър офицер в битката при Икерман и отбраната на Севастопол през Кримската война (1853-1856). Участва в покоряването на Туркестан и превзема Ташкент (1865). Повишен е в звание генерал-майор и е награден със Златно оръжие „За храброст“. За често неподчинение на военната бюрокрация е уволнен от армията.

През 1873 г. заедно с Ростислав Фадеев купува вестник „Русский мир“. Талантлив публицист и яростен критик на бюрокрацията. Сближава се със славянофилския кръг около Иван Аксаков.

В Сръбско-турската война от 1876 година постъпва като доброволец в сръбската армия. Ръководи войските на основния фронт – поречията на Морава и Тимок. Под негово командване е сформирана и действа и руско-българска доброволческа бригада.[1] Бие се храбро при Бабина глава и Бела паланка (20 юни). Търпи неуспехи в битката при Велики Извор (6 юли) и в офанзивата при Гредетин (18 септември). Макар да предугажда направлението на решителния османски удар, не успява да предотврати поражението при Джунис, което предопределя изхода от войната.[2]

След неуспеха на войната живее в Кишинев. Генерал-губернатор на Туркестан (1882-1884). Генерал-лейтенант. Член на Военния съвет на Руската армия (1884).

За генерал-лейтенант Михаил Черняев се пее в първия национален химн „Шуми Марица“. Автор на текста е доброволецът от Българската бригада в Сръбско-турската война (1876) Никола Живков.

ИзточнициРедактиране

  • Михайлов А. Черняев. Биографический очерк. СПб., 1906

БележкиРедактиране

  1. Генов, Цонко. Освободителната война 1877-1878. София, „Наука и изкуство“, 1978, стр. 28-30
  2. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2, Београд 1934, стр. 37-38, 79-81, 85-88