Пещерица (на македонска литературна норма: Пештерица) е бивше село в южната част на Северна Македония, на територията на днешна Община Прилеп.

Пещерица
Пештерица
— село —
41.3892° с. ш. 21.6019° и. д.
Пещерица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Населениеизселено души (?)
Пощенски код-
Телефонен код-
МПС код-
Пещерица в Общомедия

География редактиране

Селото е било разположено на Ореовската река (Пещерица) на няколко километра североизочно от Прилеп на мястото на изкуственото Прилепско езеро (или Пещерица).

История редактиране

Край Пещерица е открито раннонеолитно селище.[1] На брега на днешния язовир е открита римска вила от III–IV век, в която са намирани монети от Константин I Велики до Теодосий I Велики.[2]

Селото е споменато в Трескавецкия поменик от XVII–XVIII век. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е производно от пещера, което е от праславянското * pektera.[3]

В XIX век Пещерица е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пещерица (Peschtéritza) е посочено като село с 18 домакинства и 88 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пещерица има 90 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пещерица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 13 къщи.[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пещерица (Pechteritza) има 80 българи екзархисти.[7]

Селото е потопено при създаването на Прилепското езеро.

Бележки редактиране

  1. Китаноски, Симоска, Тодоровиќ Благоја, Драгица, Ј. Населбата Пештерица и проблемот на раниот неолит во Македонија, Macedoniae Acta Archaeologica VI, Скопје, 1980, с. 9-20.
  2. www.kralemarko.org.mk
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)