Пещерица (село)
Пещерица (на македонска литературна норма: Пештерица) е бивше село в южната част на Северна Македония, на територията на днешна Община Прилеп.
Пещерица Пештерица | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Население | изселено души (?) |
Пощенски код | - |
Телефонен код | - |
МПС код | - |
Пещерица в Общомедия |
География редактиране
Селото е било разположено на Ореовската река (Пещерица) на няколко километра североизочно от Прилеп на мястото на изкуственото Прилепско езеро (или Пещерица).
История редактиране
Край Пещерица е открито раннонеолитно селище.[1] На брега на днешния язовир е открита римска вила от III–IV век, в която са намирани монети от Константин I Велики до Теодосий I Велики.[2]
Селото е споменато в Трескавецкия поменик от XVII–XVIII век. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е производно от пещера, което е от праславянското * pektera.[3]
В XIX век Пещерица е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пещерица (Peschtéritza) е посочено като село с 18 домакинства и 88 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пещерица има 90 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пещерица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 13 къщи.[6]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пещерица (Pechteritza) има 80 българи екзархисти.[7]
Селото е потопено при създаването на Прилепското езеро.
Бележки редактиране
- ↑ Китаноски, Симоска, Тодоровиќ Благоја, Драгица, Ј. Населбата Пештерица и проблемот на раниот неолит во Македонија, Macedoniae Acta Archaeologica VI, Скопје, 1980, с. 9-20.
- ↑ www.kralemarko.org.mk
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)