Пивоварна „Братя Прошекови“

пивоварна в София

„Братя Прошекови“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град София. Построена е през 1881 – 1884 г. от братята чехи Иржи Прошек и Богдан Прошек и е регистрирана като събирателно дружество, в което участват Александър Кулов и д-р Урбан, а по-късно и Стефан Пипев. Основната ѝ дейност е производство на бира. След национализацията в края на 1947 г. заедно с Фабриката за производство на малц – Гара Елин Пелин образуват ДИО „Витоша“.

Пивоварна
„Братя Прошекови“
Типпивоварна фабрика
Индустрияпивоварство
ПриемникДИО „Витоша“
Основаване1881 – 1884 г.
ОснователиИржи Прошек
Богдан Прошек
Закриване1 август 1978 г.
СедалищеСофия, България
Продукти„Прошеково пиво“
Продукциябира
Собствениксъбирателно дружество
Карта Местоположение
Пивоварна
„Братя Прошекови“
в Общомедия

История на пивоварната редактиране

1881 – 1947 редактиране

Георги (Иржи) Прошек и Богдан (Теодор) Прошек

След Освобождението братята Георги (Иржи) и Богдан (Теодор) Прошек остават на служба в България – Георги като инженер в Дирекцията на държавните постройки, а Богдан като кондуктор в Столичната община. При една разходка до Княжево, Богдан Прошек забелязва малка и примитивна пивоварна. Вечерта споделя видяното с Георги и двамата решават да вземат под наем Княжевската пивоварна, основана от французина Дюкорп между 1873 и 1876 г. Братята наемат майстор-пивоваря Мартинек и започват примитивно, ръчно пивоварство.

В Княжево обаче няма необходимите условия за варене и отлежаване на пивото, както и зимници за охлаждане и отлежаване на пивото. По това време в София, на мястото където сега се намира Синодалната палата срещу църквата „Александър Невски", има голяма турска казарма, която изгоряла в 1880 г. Братя Прошек купуват дървените и др. строителни материали от изгорялата казарма, купуват и мястото, където впоследствие построяват фабриката, и построяват изба, която наричат „Дълбок зимник". В избата се пренася сварената в Княжево бира и се оставя да изстине и отлежи. Това примитивно производство трае за кратко. Неудобствата във връзка с непрекъснатото транспортиране на бирата става причина за пренасяне и на производството в София.

През 1881 г. започва строителство на модерна пивоварна фабрика на ул. „Сан Стефано“ № 22 в София, която е завършена и пусната в експлоатация през 1884 г.[1] През 1888 – 1892 г. се инсталира и нова парна централа и нова машинна инсталация за варене на пивото. Инсталират се амонячна компресорна инсталация за охлаждане на пивото (1895) и електрическа централа (1896), първа в София по онова време. През 1902 г. се изкопава артезиански кладенец на 100 м. дълбочина. Благодарение на внесените технически подобрения в пивоваренето, Прошековото пиво става популярно в цялата страна. В редица изложби в чужбина то започва да получава големи отличия – почетен диплом и златен медал от изложбата в Анверс (Белгия) през 1891 г., а през 1892 г. – похвална преценка от чешките специалисти пивовари на изложба в Прага.[2][3]

През 1895 г. фабриката на братя Прошек произвежда 656 970 литра бира, и продава 570 620 литра, като заплаща акциз на държавата в размер на 28531,00 лева. През 1896 г. фабриката произвежда 685 640 литра бира, продава 624 330 литра, и заплаща акциз в размер на 31217,00 лева. През 1897 г. са произведени 661 590 литра, продадени са 538 880 литра, и е заплатен акциз 26946,00 лева. През първото полугодие на 1898 г. произведеното количество бира достига 560 040 литра, от които са продадени 359 290 литра и е заплатен акциз в размер на 17964,00 лева.[4]

 
Етикет на Прошеково светло пиво

На международното изложение в Анверс (Белгия) през 1894 г. пивоварната „Братя Прошек“ – София е наградена със златен медал.[5]

В „Държавен вестник“, бр.253 от 17 ноември 1895 г., с.І, е публикувано обявление на Георги и Богдан Прошек, от което е видно че с акт № 11 от 19 август 1895 г., съставен от I нотариус при Софийски окръжен съд, се узаконява фирмата „Братия Прошекови“, състояща се от софийските жители Георги и Богдан Прошек, и че всичките им имущества са общи, и подписите било от името на едного, било под фирмата „Братия Прошекови“ се признават за задължителни за съдружието им.[6]

Пивоварната фабрика на братя Прошекови получава право да се ползва от привилегиите и облагите на чл.8 от Закона за насърдчение местната индустрия от 1895 г., като съгласно издаденото Свидетелство № 2448/84 от 4 септември 1896 г. на Министерство на търговията и земеделието има право : да внася от чужбина без мито следните сурови материали : осем вагона дъбови дъги и бъчви годишно; машини и техните части според нуждата; и 400 кг. машинно масло; както и да превозва с отстъпка 35 % от тарифите на БДЖ внесените сурови материали.[7]

След смъртта на Братя Прошекови през 1905 г., управлението на фабриката се поема от наследниците на братя Прошек, а след оттеглянето на наследниците на Георги Прошек от дружеството през 1907 г., управлението се поема от Ст. Пипев, А. Купов и д-р Урбан. Въпреки настъпилата голяма конкуренция, през 1907 год, във фабриката се инсталира нов двигател-дизелмотор 120 к.с., ново динамо, нови хладилници, двойни компресори и нова инсталация за изкуствен лед. През 1909 година Ал. Купов умира на 27-годишна възраст и неговото място се заема от по-стария зет на Богдан Прошек – Стефан Пипев, който проявява големи организаторски способности в пласмента на бирата и успешно се справя с конкуренцията. През 1912 – 1913 г. се монтира нова инсталация за варене на пиво, внос от Прага с вместимост 240 хектолитра за варка, което дава възможност фабриката да произвежда годишно около 100 000 хектолитра пиво. Инсталират се и нови стоманени емайлирани ферметационни каци, а впоследствие и първите железобетонни ферментационни резервоари в България.[8]

 
Етикет на Прошеково тъмно пиво

В края на Първата световна война производството спира, което продължава повече от две години, до март 1920 г., когато производството е възобновено и се увеличава през 1920/1923 г. като достига предвоенните обеми. През 1923 г. в управлението на предприятието влиза и Богдан Прошек, син на основателя на фабриката Богдан Прошек. През 1924/25 г. се построяват нови изби за отлежаване на пивото с грамадни емайлирани лагерни бъчви; нови железобетонни ферментационни каци; нова инсталация за пълнене на пивото в бурета; канализация; нова постройка за складиране на транспортни бурета, с модерни машини за автоматично миене на буретата и автомат за отсмоляване и засмоляване на същите. За нуждите на предприятието са изкопани още два артезиански кладенци. През 1926 г. е построен гараж.[9]

През този период (1910 – 1926) количеството произведена бира показва резки увеличения и спадове: 1910 г. – 2 682 700 литра, 1911 – 3 419 500, 1912 – 3 821 300, 1913 – 2 453 200, 1914 – 5 039 200, 1915 – 5 043 000, 1916 – 3 541 200, 1917 – 2 111 400, 1918 – 507 100, 1920 – 1 802 300, 1921 – 3 249 900, 1922 – 2 928 600, 1923 – 4 008 300, 1924 – 3 863 900, 1927 – 3 186 400, 1926 г. – 2 210 900 литра.[4]

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, между които и „Братя Прошекови". По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, като зтворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни, сред които е и „Братя Прошекови". Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията. През 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[10]

През този период годишното производство продължава да намалява: през 1927 г. – 2 687 400 литра, 1928 – 2 518 200, 1929 – 2 392 900, 1930 – 2 575 100, 1931 – 1 842 100, 1932 – 2 950 700, 1933 – 2 120 000, 1934 – 1 486 000, 1935 – 986 000, и през 1936 г. – 1 105 400 литра.[11]

Пивоварното дружество сключва договори с Литография „И.Амбил“, София и „Братя Алфаса“ – за литографирането на етикети „Прошеково пиво“ (1928) и за изготвянето на нови мостри на тапи за бутилки (1929).

През 1933 г. пивоварната фабрика е удостоена със званието „Придворен доставчик“, каквато привилегия дотогава има само шуменската пивоварна.[12] „Придворен доставчик“ е звание давано от двореца на фирма, доставяща стоки или услуги в двореца. По силата на предоставения официален статут фирмата придобива правото да поставя личния владетелски герб на магазините и етикетите си. Патентите за придворните доставчици сее описват в нарочен регистър, който се съхранява в Канцеларията на ордените.

През периода 1937 – 1947 г. годишното производството започва да нараства: през 1937 г. – 1 663 600 литра, 1938 – 2 628 600, 1939 – 3 764 800, 1940 – 5 960 200, 1941 – 7 688 800, 1942 – 7 784 100, 1943 – 5 403 500, 1944 – 2 331 400, 1945 – 4 498 200, и през 1936 г. – 1 105 400 литра.[11]

На 23 декември 1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на Държавното индустриално обединение „Хранителна индустрия“. В Списъка на индустриалните предприятия, национализирани по силата на чл. 1 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, изд. от Министерство на индустрията и занаятите (обн. ДВ. бр.190 от 14 август 1948 г.) предприятието е записано като – Събирателно дружество „Братя Прошекови“, София.

след 1947 редактиране

След национализацията през 1947 г. фабриката на братя Прошек се преименува на Държавна пивоварна фабрика „Витоша“, като по-късно става част от комбината „Софийско пиво“. Увеличеното потребление и необходимостта от изграждането на нова по-модерна фабрика за пивопроизводство извън пределите на разрастващата се столица, налага изграждането на нова пивоварна в Горубляне през 1974 г. В продължение на няколко години едновременно работят пивоварната на братя Прошек и новата пивоварна. На 1 август 1978 г. фабриката на братя Прошек е затворена, като целият персонал и производство са прехвърлени в пивоварната в Горубляне. През 1996 г. дружеството „Софийско пиво“ ЕАД се преименува на „Пивоварна Ариана“ ЕАД. Година по-късно контролният пакет от акциите на „Пивоварна Ариана“ЕАД са придобити от „Хайнекен“ и „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Кампъни“.

През 2005 г.фабриката е разрушена, за осъществяване на нейно-място на проекта „Сан Стефано плаза“.[13]

Структура на пивоварната фабрика (към 1934 г.) редактиране

Към 1934 г. пивоварната фабрика има следната структура:[8]

Терена на фабриката е на обща площ от 12500 m², а самите фабрични сгради са разположени на площ 6300 m² Фабриката има обособени няколко отделения:

  • Парно отделение. В него са инсталирани два парни котли, единият със 72 m² нагреваема площ, а другия 12 m². Двигателната енергия на парата от двата котли е над 60 конски сили.
  • Машинно отделение. Състои се от 5 помещения. В него са инсталирани: 1)един дизелмотор свързан чрез трансмисия с двоен амонячен компресор за охлаждане на избите и електродинамо с 50 к.с. 2) Парна машина 45 к. с. за движение на втория амонячен компресор и второто електродинамо от 25 к. с. В това отделение са поместени охладителните генератори за охлаждане на пивото при ферментацията и избите за отлежаване на пивото и за производството на изкуствен лед. В него се намират и големите центрофугални помпи за солена и сладка вода. Над машинното отделение се намират: амонячните кондензатори, хладилните корита, вертикалните хладилници и резервоари за вода.
  • Варилно отделение. Тук са инсталирани три казани за изваряване до 220 хектолитри пиво от едно варене в продължение на 8 – 12 часа; но понеже варенето на пивото продължава непрекъснато през денонощието, може да се получи за 24 часа двойно и тройно по-голямо количество. В същото помещение с варните казани са инсталирани два цедилки казани, електромотори, центрофугални помпи за източване на свареното пиво и други приспособления.
  • Отделение за охлаждане на бирата. След изваряване на бирата във варката, тя се превежда по широки тръби в отделението за изстудяване, заемащо почти целият горен етаж на зданието за машините. Тук са инсталирани три големи металически корита и два специални хладилни апарати, гдето пивото се охлажда бързо до + 4 градуса С., след което се спуска по тръби в подземията на фабриката, за добавяне на бирената мая и ферментиране.
  • Изби. Те заемат около 2000 m², разделени на две групи: първа – ферментационно отделение, съдържащо ферментационните каци: 10 железобетонни, 10 стъклени, 5 железни емайлирани и около 30 дървени с обща вместимост около 4000 хектолитра и второ отделение за отлежаване на пивото съдържащо до 8000 х.к.л.
  • Отделение за измиване и насмоляване на бурета. Намира се на повърхността на земята, в помещение от 400 m². Измиването и засмоляването на буретата става почти автоматично. Инсталацията за насмоляването е сложна апаратура, състояща се от пещи за сгорещяване на смола, коксова пещ за горещ сух въздух, вентилатори, хидровличен компресор, казани, смолни помпи, ротационно охлаждане и пр.
  • Отделение за пълнене на бурета и бутилки. Пълненето на буретата става чрез центрофужна помпа, комбиниран филиров апарат и четирицевна автоматична пълначка, която пълни до 80 хектолитра в час, в специално охладително помещение. Пълненето на бутилките става машинно в две други помещения.
  • Други отделения. Пивоварната притежава четири малцови салони, три пространни галерии за складиране приготвения за изпичане ечемик, сушилни пещи за изсушене на пресния малц, бетонови резервоари за наквасяване очистения ечемик и др.
  • Кацарско и железарско отделение. Фабриката притежава добре обзаведени: дърводелско, кацарско, железарско и сараческо отделения.
  • Инвентар за транспорт и превозни средства. Фабриката притежава над 15 000 бурета, огромен брой стъклени бутилки, няколко камиона, впрегатни коне, колш и други.
  • Производство и числен състав. Пивоварната фабрика произвежда светло и черно пиво (пилзенски тип). Капацитета на фабриката за пивоварене възлиза на 90 000 до 100 000 хектолитра бира годишно. Работният персонал във фабриката в зависимост от производството се движи между 100 до 150 души.

Възобновено производство на бирата „Братя Прошекови“ редактиране

През 2017 г., се възобновява производството на Бира „Братя Прошекови“, по случай 170 години от рождението на инж. Иржи (Георги) Прошек.

 
Бира „Братя Прошекови“

Рецептата е от 1884 година, като новото пиво е запазило всички характерни вкусови качества на питието.

Бирата е лимитирано издание крафт, създадено по запазена рецепта на братята Георги и Богдан Прошек.

Паметник на братя Прошек редактиране

Паметникът на братята Прошек е създаден от известния български скулптор Георги Чапкънов.

Намира се в град София, на ул. Сан Стефано, срещу сградата на БНТ.

Паметникът е проектиран така, че желаещите да могат да седнат на метална маса с двамата братя.

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г. с.29
  2. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История ..., с.29
  3. „Пивоварница „Братя Прошекови“ – София“, в: в-к „Стопанска България“, год.V, бр.77, 13 октомври 1934 г.
  4. а б Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История ..., с.43
  5. срв.Списък на наградените изложители в българската секция на всемирното изложение в гр.Анверс (Белгия) през 1894 г., в: Приложение към бр.283 на „Държавен вестик“ от 31 декември 1894 г., с.3
  6. „Държавен вестник“, бр.253 от 17.11.1895 г., с.І
  7. „Държавен вестник“, бр.230 от 18.10.1896 г., с.8
  8. а б „Пивоварница „Братя Прошекови“ – София“...
  9. „Пивоварница „Братя Прошекови“ – София“ ...
  10. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
  11. а б Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.60
  12. Мицев, Д.Н., „Пивоварната индустрия“, в: в-к „Стопанска България“, год.ІV, бр.65, 10 декември 1933 г.
  13. Смъртта на Прошековата фабрика в подножието на „новия европеец“

Външни препратки редактиране