Български държавни железници

(пренасочване от БДЖ)

Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД (известен и със съкращението БДЖ) е държавно предприятие в България, най-големият железопътен оператор в страната. От 9 юли 2021 г. негов изпълнителен директор е Георги Друмев.

Български държавни железници
BDZ logo.png
Електрически мотрисен влак – серия 30
Електрически мотрисен влак – серия 30
Тип държавно предприятие
Индустрия железопътен транспорт
Основаване 1 август 1888 г.;
преди 133 години
 (1888-08-01)
Седалище София, България
Служители ≈ 17 867
Услуги Пътнически и товарни превози
Собственик Flag of Bulgaria.svg България
Уебсайт www.bdz.bg
Български държавни железници в Общомедия

Общи данниРедактиране

До 2002 г. също поддържа основната част от железопътната инфраструктура в страната, която тогава е отделена в Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 г., в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, тя получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.[1]

От 1990-те години БДЖ е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност:

  • 67% по-малък брой превозени пътници,
  • 70% по-малко пътникокилометри,
  • 68% по-малко количество на превозените товари и
  • 63% по-малко тонкилометри.[2]

ИсторияРедактиране

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г.[3] Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г. (отсечката Брусарци – Видин с дължина 87 км е открита за експлоатация на два етапа: на 10.Х.1918 г. е открит участъкът Брусарци – Александрово (дн. Димово), а на 1.VІІ.1923 г. – Александрово – Видин.[4]), а Подбалканската линия (Бургас-Карлово-София) през 1952 г.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията ЛюбимецБелово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)Нова ЗагораЯмбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм).

През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София.[5]

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.

В съответствие със съвременната практика в Европейския съюз през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г.

Железопътен паркРедактиране

Българските държавни железници разполагат със 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм).

Парният подвижен състав се състои от 1159 единици, като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция. Електрическият подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влака.

Целият тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощните електрически локомотиви в БДЖ са от серия 46. Те са доставени през 1986 – 1987 г. Строени са в завода ELECTROPUTERE, Крайова и са с мощност 5100 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за обслужване на експресни влакове (сега наречени „ускорени бързи влакове“). Най-мощните дизел-електрически локомотиви, обслужващи влакове по все още неелектрифицираните линии в България са от серия 07. Мощността им е 2205 kW.

Най-новите единици тягов подвижен състав са доставените през декември 2020 г. от „Сименс Мобилити“ 15 броя електрически локомотиви серия 80, които носят имената на български владетели.

ВлаковеРедактиране

Националният железопътен превозвач предлага на своите клиенти пътувания на средни и дълги разстояния със следните категории пътнически влакове:

Бързите влакове със задължителна резервация (БВЗР) са преки наследници на останалата в миналото търговската категория – „експресен влак“. Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижния (вагонен парк) състав, с който разполага железопътният оператор.

Холдинг „Български държавни железници“ поддържа и експлоатира следните бързи влакове със задължителна резервация:

  • БВЗР „Златни пясъци“ 2601/2602 София – Варна – София през Горна Оряховица;
  • БВЗР „Чайка“ 3601/3602 София – Бургас – София през Карлово;
  • БВЗР „Слънчев Бряг“ 8601/8602 София – Бургас – София през Пловдив;
  • БВЗР „Син Дунав“ 4611/4612 Русе – София – Русе.

През 2017 г. (от 1 юли 2017 г.) за първи път в историята на БДЖ и благодарение на основно ремонтираните с европейски средства 1-ва и 8-а ЖП линии, стана възможно пускането на редовен БВЗР с максимална скорост от 150 km/h. Това е БВЗР „Слънчев Бряг“, който за целта се обслужва от модернизирани в Končar Ellok – Zagreb електрически локомотиви серия 46 200 и с вагони серии 21 – 50 (второкласен купеен), 10 – 50 (първокласен купеен) и 84 – 97 (вагон – бистро) (Виж „Фотогалерия“).

БележкиРедактиране

  1. БДЖ с 9 млн. лв. загуба за 2008 г. въпреки държавната помощ за 135 млн. лв.. // Инвестор.БГ, 2009. Посетен на 22 юли 2009.
  2. Димитров, Велико. Социална функция и успех. // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Посетен на 26 юни 2007.
  3. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 75 – 76.
  4. Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. Брусарци, 2014 г. В PDF формат на електронен носител – CD, с. 423 – 424; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. В. Търново, 2016, с. 424 – 425; Архив на държавните железници и пристанища в България. Кн. І. София, 1928, с. 45 – 46; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1926/1927 г. София, 1928, с. 3, 8; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1930/1931 г. София, 1932, с. 5 – 6; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1931/1932 г. София, 1933, с. 5, 10; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1932/1933 г. (1 април 1932 – 31 март 1933). София, 1934, с. 5, 12; Статистически годишник на Български държавни железници и пристанища за финансовата 1940 г. (1 януари – 31 декември 1940 г.). Част І. София, 1942, с 6; Деведжиев, М. Кратка история на селищното развитие по българските земи. София, 1979, с. 278; Държавен вестник № 277/12.ІІІ.1923 г., с. 1 – Закон за разширение и подобрение на железопътната мрежа и на пристанищата и за построяване на марки морски и дунавски пристанища и скели.
  5. Българските държавни железници днес. // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. Т. 92. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.[неработеща препратка]

ФотогалерияРедактиране

Подвижен съставРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране