Пиратка е експлозивно пиротехническо изделие. Основен техен ефект е звуковият такъв, но е застъпен отчасти и светлинният.

Цилиндричната форма и зеленият цвят са типичен дизайн на пиратката.

Съществуват различни видове пиратки, различни по форма, размер и продължителност на звуковия ефект. Звуковият ефект може да се състои от един или няколко гърмежа, между които има кратки паузи.

Хилядолетие след откриването на барута нашумели алхимичните опити за търсене на еликсир на безсмъртието. В един такъв свои опит китайски монах на име Ли Тиан, живял близо до град Лиу Янг в провинция Хунан, открил, че смес от калиев нитрат, сяра и ситно смляна прах от въглища избухва силно, отделяйки голямо количество светлина, дим и шум. Той поставил част от сместа в бамбукови тръби, запушил ги от двете страни и поставил фитил за запалване. Така се появила пиратката.

И до днес китайците смятат, че пиратките имат силата да плашат и прогонват злите духове. Неслучайно в Китай се използват, освен при посрещането на Китайската Нова година, при раждане, а дори и при смърт. За да посрещнат Новата година без зли сили, китайците разпределят пиратки под формата на т.нар. „китайски черги“ (или „картечници“), като пиратките са голям брой и са навързани една за друга.[1]

Популярна култура

редактиране
  • Главният герой във филма „Сам вкъщи“ (1990) използва пиратки, за да предотврати обир на къщата на своето семейство.

В България

редактиране

Пиратките са често използвано пиротехническо средство от масовия потребител. Обикновено в България пиратки се запалват по време на Коледно-новогодишните празници, а също и през първите дни след Нова година.

Източници

редактиране
  1. Фойерверките и пиратките са изобретени преди 2000 години. Chudesa.net. 3 януари 2009 г. Посетен на 14 октомври 2018 г.