Пиринско лале
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пиринско лале.
Пиринското лале (Tulipa pirinica) е многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кремови, български ендемит. Включено е в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообрезие като критично застрашен вид.[2]
| Пиринско лале | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание
редактиранеЛуковицата му е обратнояйцевидна с тъмнокафяви обвивни люспи, от вътрешната страна са голи. Стъблото на растението достига до 20 cm височина. Има 3 – 4 листа, които са тясноланцетни. Околоцветните листчета са червени, в основата с тъмно петно, без жълта ивица около него. Те са неравни помежду си. Вътрешните листчета са обратнояйцевидни, по-широки от външните ланцетни листчета. Тичинковите дръжки му са голи. Плодът представлява елипсовидна кутийка. Цъфти през април – май, плодоноси – май – юни. Опрашва се от насекоми и се размножава се със семена и вегетативно.[2]
Разпространение
редактиранеПиринското лале расте по сухи тревисти и храсталачни места с преобладаване на Syringa vulgaris и Paluirus spina - christi, върху наситено кафяви планинско-горски почви. Популациите му са с ниска численост. Наблюдават се годишни флуктуации в размерс им – между 50 и 100 индивида.[2]
Среща се в местността Пазлъка при село Илинден в Стъргач, местността Сари Падина при село Копривлен, местността Лалево в подножието на връх Света Елена в Южен Пирин, на височина между 800 – 1300 m.[2]
За опазване на пиринското лале е създадена защитената местност „Пиринско лале“ в землището на село Копривлен, област Благоевград.[3]
Източници
редактиране- ↑ Червена книга на Република България. Пиринско лале. Посетен на 28 март 2020
- ↑ а б в г Игнатова, Пепа. Пиринско лале // Червена книга на България. Посетен на 22 октомври 2018 г.
- ↑ Пиринско лале // МОСВ. Посетен на 22 октомври 2018 г.