Пистирос

античен търговски център

Пистирос (на старогръцки: Πίστιρος) е античен търговски център край град Ветрен.

Аерофотонимка на Пистирос
Кеят на Пистирос, последното пристанище на древния Хеброс

Създаден е от елински търговци в земите на траките от племето беси. Представлява пример на основаване на гръцко търговско селище (емпорион) от V в. пр.н.е. не на брега на морето, а във вътрешността, което е рядко срещано в европейската археология.

ПроучванеРедактиране

През 1988 г. в землището на Ветрен проф. Мечислав Домарадски започва разкопки на обект, намиращ се на левия бряг на р. Марица, довели до откриването на голям търговски център, изиграл важна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия. В проучванията взимат участие екипи от Карловия университет в Прага, университетите в Брадфорд и Ливърпул, Френската археологическа школа в Атина. Експонати от разкопките са изложени в Археологическия музей в град Септември[1].

ИсторияРедактиране

Пистирос, чието име става известно благодарение на открития през 1990 г. в Бона Мансио т.нар. Ветренски надпис на старогръцки език, разчетен и публикуван от проф. Велизар Велков и д-р Лидия Домарадска, е основан от гръцки търговци от о-в Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Беломорска Тракия. Основан е по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Амадок I колонията поддържа широки търговски контакти. При Котис I и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос.

Откритите в Пистирос надгробни надписи, а също и врязаните върху керамика имена, доказват, че жителите на Пистирос са елини, но има и траки. Центърът е унищожен при галското нашествие на Балканите. След опожаряването на селището от келтите в началото на 3 в. пр.н.е. върху неговите руини възниква работилница за производство на фибули и др. украшения от желязо, бронз и сребро.

ИзточнициРедактиране

  1. Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“. // Община Септември. (на български)