Ветрен (град)

град в България
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Вѐтрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.[2]

Ветрен
Сградатата на кметството във Ветрен
Сградатата на кметството във Ветрен
България
42.2803° с. ш. 24.0472° и. д.
Ветрен
Област Пазарджик
42.2803° с. ш. 24.0472° и. д.
Ветрен
Общи данни
Население2844 души[1] (15 март 2024 г.)
44,1 души/km²
Землище64,545 km²
Надм. височина360 m
Пощ. код4480
Тел. код03584
МПС кодРА
ЕКАТТЕPAZ29-04
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Уебсайтvetrenforever.alle.bg
Ветрен в Общомедия

География редактиране

Ветрен се намира между височините на изток от рида Ветрен[3]. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид.

Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.

История редактиране

 
Оброчна плочка на бог Митра, експонат на РИМ – Пазарджик
 
Бронзова апликация от колесница, експонат на РИМ – Пазарджик

В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична църква със следи от стенописи.[4]

Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско.

По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане „...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.“.

Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди…". К. Ст.

При избухването на Балканската война през 1912 г. двама ветренци са доброволци в Македоно-одринското опълчение[5].

Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.[6]

На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003).

Религии редактиране

Жителите на град Ветрен са православни християни.

Обществени институции редактиране

  • ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871
  • Читалище „Христо Смирненски“;
  • Спортен клуб „Вихър“ – футбол;
  • Спортен клуб „Вихър-Ветрен“ – джудо и самбо;
  • Самодеен състав „Златен грозд“ за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков;
  • Самодеен състав за народни танци.

Култура редактиране

 
Църквата „Свети Николай“

През 2005 г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във Велинград, 2 пъти на сцената на младежкия дом в Септември и в село Сестримо. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.

Редовни събития редактиране

Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват.

Друго интересно събитие е традиционният събор, който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „Паланката“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.

Личности редактиране

Литература и интересни факти редактиране

 
Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин
  • В разказа на Иван ВазовИде ли?“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница.
  • Захари Стоянов пише за Ветрен в „Записки по българските въстания“.
  • Александър Стамболийски е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември.
  • Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – Бенедето Ламберти (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински Ventosus (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски in der Luft (във въздуха).
  • Алфонс дьо Ламартин (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин.
  • През 1941 г. германският фелдмаршал Вилхелм Лист посещава Ветрен.

Наименование редактиране

Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.

По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).

Кухня редактиране

Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е тепси кебап.

Тепси кебап е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.

Спорт редактиране

ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. До 1989 г.– Еледжик
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 85.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  6. Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1
  7. Документи за Илия Пенев Йовков: 1. НМШБс, инв. №1067 2. НБКМ-БИА, кол.47-I, п.д. 391. 3. ЦДИА, ф. 166, оп. 1, а.е. 1057, л. 12. 4. МВНОБ-Пловдив, инв. № II-414.
    Литература за Илия Пенев Йовков: 1. Руменин, Р. Българското опълчение 1877 – 1878. Личен състав, С., 1978, № 6971 2. Списък на пенсионери …, стр. 24, 25. 3. Стефанова, Мария-Тоска. Документи за опълченци от Габрово – ГМСБ, Т. 4, Варна, 1978, стр.175, № 26 4. Риндова, Б. Участници от Пазарджик в Българското националноосвободително движение и борбите на другите балкански народи (1820 – 1878). ИМЮБ, т. 14, стр. 177 – 178.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19

Библиография редактиране

  • Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99.

Външни препратки редактиране