Пиянството на един народ
„Пиянство на един народ“ е наименованието на глава 16 от втората част на романа „Под игото“ на Иван Вазов.
В нея Вазов пише:
| „ | И ние сами, съвременници на описуемата епоха - отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба с една страшна империя, с велики още военни сили? [...] Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път... | “ |
От литературата изразът е навлязъл и в разговорната реч, и в езика на българските журналисти, като се ползва в различни контексти:
- Може да изразява скептично настроение спрямо масови обществени очаквания за промени към по-добро. [1][2]
- Спортните журналисти използват фразата, когато отразяват или коментират моменти на национална спортна еуфория. [3]
- Фразата се използва и по повод изнасяне на статистики или изследвания на алкохолизма сред българите. [4][5]
Източници редактиране
- ↑ „Пиянството на едни политици“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., Дарик радио, 13 януари 2007, препречатано в Big.BG
- ↑ „Отрезвяване“ Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine., в-к „Демокрация“, 21 юни 2001
- ↑ История на световните футболни финали: XV Световно първенство по футбол, 1994 г. в САЩ, архив на оригинала от 5 май 2007, https://web.archive.org/web/20070505082759/http://mondialhistory.dir.bg/1994.html, посетен на 3 май 2007
- ↑ „Пиянството на един народ“, списание „Тема“, Година 5, брой 17 (185)
- ↑ „Пиянството на един народ“, Виктория Пенкова, бюлетин на Български лекарски съюз, 10.04.2007 г., с.10