Планинички манастир

Планиничкият манастир „Свети Никола“ (на сръбски: Манастир Планиница), известен и като Държински манастир, е манастир в Западните покрайнини, Сърбия, в землището на село Планиница (Горна или Бугарска Планиница), Царибродско.

Планинички манастир
Манастир Планиница
Manastir Planinica u Pirotu.jpg
Местоположение в Пирот
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Населено място Планиница
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Нишка
Изграждане XVI век
Статут недействащ
Ктиторският надпис от 1606 година

ГеографияРедактиране

Манастирът се намира на 14 километра западно от Цариброд.

История и архитектураРедактиране

Манастирският комплекс се състои от църквата „Св. Никола“, камбанария, конак и други постройки. Според надписа в църквата, запазен в западната част на наоса, църквата е „изписана през април и завършена на 22 април при поп Стефан в 7114 г. [1606 г.]“.

Църквата е еднокорабна, триконхална, засводена, с двускатен покрив.[1] Размерите ѝ са 8х6,3 m, а дебелината на стените – 0,6 m. Певниците и апсидата имат самостоятелни керемидени покриви.[2]

През 1910 година манастирът е притежавал 62 парчета земя с обща площ 211,4 декара.[2] Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари 1942 г., манастирът почти не притежава ниви, но има около 1000 декара гори.[3]

Днес манастирът е недействащ.

СтенописиРедактиране

Смята се, че стенописите са дело на софийския зограф св. Пимен Зографски и неговите ученици, работили в края на 16 и началото на 17 век.[4]

В източната част от потона е изобразен Христос от „Възнесението“, в централната – Христос Пентократор, вписан в тетраморф. В апсидата е изобразена Богородица Платитера (Ширшая небес), долу с „Поклонение на жертвата“. Над апсидата, под прозореца е вместено изображение на св. Убрус. На западната стена са изобразени композициите „Преображение“ и „Успение Богродично“. Отвън, в люнета на западната стена над входа е поставен патронът – свети Никола.[1] На западната фасада на външната страна на църквата е изписано голямо изображение на Страшния съд. [4][2]

БележкиРедактиране

  1. а б Лакова, Елина. Планиничкият манастир – един угасващ духовен пламък, Бюлетин на културно-информационния център на българското малцинство „Цариброд“, бр. 2, Димитровград 2000, с. 14 – 16
  2. а б в Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 130, 133
  3. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 541
  4. а б „Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 268“, архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429171428/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf, посетен 29 април 2014