Пимен Зографски

Свети Пимен Зограф е български зограф, храмостроител и книжовник. Един от 9-те софийски светци. Чества се на 3 ноември.

Свети Пимен Зографски
Pimen Zografski, painted by Simeon Molerov.jpg
Изображение на Пимен Зогравски от Симеон Молеров
Роден1540
Починал1620
Черепишки манастир, Османска империя
Почитан вИзточноправославния свят
Суходолски манастир „Света Богородица“ край Княжевац.
Паметна плоча върху костницата на манастира.

БиографияРедактиране

Роден е в София около 1540 г. Рожденото му име е Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. Скоро след смъртта на родителите му, починал и неговият наставник. Павел раздал имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон. Там получил името Пимен и изучил професията си. Според легендата, когато бил 55-годишен му се явил Св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други градове.

Името на Пимен Зограф се среща в ктиторски надпис на Су­хо­дол­с­кия (Су­во­дол­с­кия) ма­нас­тир в За­пад­на Ста­ра пла­ни­на, в района на градовете Зайчар и Кня­же­вац (тогава в пределите на Видинска епархия, ос­та­нал днес в пре­де­ли­те на Сър­бия)[1]. Надписът гласи: „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм “Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".

Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола“ в Западните покрайнини, в землището на село Бугарска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Стенописите в манастирската черква в Курило, край София също се смятат за негови. Пимен Зографски е работил много из Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.

Починал е в 1620 г. в Черепишкия манастир. Впоследствие разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли мощите му в своя манастир.

Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец. Чества го на 3 ноември. Празникът на св. Пимен Зографски - 3 ноември – е обявен Ден на българските художници.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Житието на Пимен Зографски (ред. Петър Динеков). – Известия на Института за българска литература, 2, 1954, 233-248;
  • Тодорова, Олга. Пимен Зографски.- В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 4. С., 2012.

Външни препраткиРедактиране