Подземна полевка

вид бозайник

Подземната полевка (Microtus subterraneus), позната още като европейска подземна полевка е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространена е Централна и Източна Европа (вкл. България), Русия и Турция.

Подземна полевка
Microtus subterraneus (Cologne, Germany).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Хомякови (Cricetidae)
род:Сиви полевки (Microtus)
подрод:Terricola
вид:Подземна полевка (M. subterraneus)
Научно наименование
(Selys, 1836 г.)
Подземна полевка в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиРедактиране

Тялото ѝ е дълго прибл. 10 см, а опашката – 3 до 4 см[2]. Има относително малки очи и къси уши[2]. Има пет мазолести издутини на задните си стъпала[2]. Гърбът ѝ е тъмносив с кафяво-жълтеникави оттенъци, а коремът – сив[2]. Отгоре опашката ѝ е сиво-кафява, а отдолу – белезникава[2].

РазпространениеРедактиране

Разпространена е на територията на Западна, Централна и Югоизточна Европа, включително и в България, както и в южните и югозападните райони на Русия и Мала Азия[2]. Разпространена е неравномерно в малочислени популации с ареал, съответстващ избрания тип местообитания[2].

МестообитаниеРедактиране

Обитава зоната на лесостепите, смесените и широколистните гори[2]. Предпочита места с висока тревна покривка и гъст подлес от храсти. Населява и редки гори и суходолни ливади, като достига субалпийския пояс от ливади и храсти[2]. Голяма част от живота ѝ преминава под земята, откъдето идва и името на вида[2]. Копае дълги и сложни ходове близко под повърхността на земята, понякога непосредствено под листната настилка[2]. Изхвърля изкопаната пръст на купчинки на повърхността[2]. Гнездото ѝ обикновено е скрито на ок. 25 см сред корените на дърветата[2]. Живее на колонии, най-вече в южните райони на ареала си[2]. Край входовете на дупките ѝ се забелязват пътечки по повърхността на тревата[2].

ХраненеРедактиране

През пролетта се храни с коренища и луковици, през лятото с листа, а през есента и зимата със семена[2]. Понякога яде и насекоми[2].

Размножаване и развитиеРедактиране

Ражда от 3 до 7 малки 3 – 4 пъти в годината[2].

ИзточнициРедактиране

  1. Microtus subterraneus (Selys, 1836). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175