Покрит мост (Ловеч)

мост в Ловеч

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват множество подобни мостове – в Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.

Покрит мост (Ловеч)
Мостът на архитект Христо Златев
Мостът на архитект Христо Златев
Основни данни
Предназначениепешеходен покрит мост
Пресичарека Осъм
Местоположение ЛовечБългария
Технически данни
Конструкциянепрекъсната греда
Материалстоманобетон
Обща дължина106 m
Брой отвори3
История
Построен1874 – 1876, 1926 – 1931, 1981 – 1982
ПроектантКолю Фичето (транспортен и пешеходен)
арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен)
арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен)
Заменилпо-стар дървен мост
Експлоатация
СобственикОбщина Ловеч
Карта
43.1324° с. ш. 24.7165° и. д.
Местоположение в България
Покрит мост (Ловеч) в Общомедия

Покритият мост

редактиране

Първото сведения за съществуването на покрит мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.:

„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“.

През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:

„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.

Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]

Мост на Колю Фичето

редактиране
 
Mостът на Кольо Фичето

През 1874 – 1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Колю Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.[4]

Мост на архитект Стефан Олеков

редактиране
 
Мостът на архитект Стефан Олеков

На мястото на изгорелия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

Мост на архитект Христо Златев

редактиране

През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)[5]. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници[6]. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4
  2. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5
  3. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9
  4. Варненски новини – дигитално копие – 07/08/1925, No. 374, 1 с.
  5. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43
  6. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44

Литература

редактиране
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.3 (И-Л), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г., Ловешки покрит мост
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406
  • Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
  • Еврев П., Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981