Флоренция
Флоренция (на италиански: 
Firenze[1][fiˈrɛntse] или със стара ортография Fiorenza[2]) е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. През 1865 – 1870 г. е и столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно, на площ около 102 km² с население около 356 000 души (2004 г.[3]). Смята се за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи.
| Флоренция Firenze | |
|---|---|
| — град — | |
  | |
 | |
  Флоренция  Флоренция | |
| Страна |  Италия |
| Регион | Тоскана |
| Провинция | Флоренция |
| Площ | 102,32 km² |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 380 948 души (2018) 3723 души/km² |
| Кмет | Дарио Нардела |
| Пощенски код | 50100, 50121–50145 |
| Телефонен код | 055 |
| МПС код | FI |
| Официален сайт | www.comune.fi.it |
| Флоренция в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Селището е основано през 59 пр.н.е. под латинското име Florentia (чете се Флорентия и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.
Възраждането на града започва през 10 в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През 13 в. обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета – флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 души работят в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната осигуряват голяма част от приходите на града. През 1382 – 1434 г. Флоренция попада под властта на фамилията Албици – най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че по това време Медичите са банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо – Лоренцо. Лоренцо „Великолепни“ е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През 15 в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др.
След смъртта му през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление,
Замирането на клана на Медичите и изкачването през 1737 г. на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния – Пиемонт през 1859 г. и Тоскана става провинция на Обединеното италианско кралство през 1861 г.
Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. След като населението на Флоренция се удвоява през 19 век, през 20 век то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията. По време на Втората световна война градът е под германска окупация в течение на една година (1943 – 1944). Градът и неговите културни паметници са спасени от разрушение и разграбване благодарение на намесата на германския консул Герхард Волф. Войниците на съюзниците са погребани в гробища извън града (Американското гробище е на около 9 km южно от града[4], британските войници са погребани на няколко километра източно от северния бряг на река Арно[5].
През ноември 1966 г. река Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.
ГеографияРедактиране
КлиматРедактиране
 Климатът във Флоренция  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 10,1 | 12,0 | 15,0 | 18,8 | 23,4 | 27,3 | 31,1 | 30,6 | 26,6 | 21,1 | 14,9 | 10,4 | 20,10 |
| Средни температури (°C) | 5,75 | 7,4 | 9,95 | 13,25 | 17,35 | 21 | 24,15 | 23,8 | 20,4 | 15,55 | 10,2 | 6,4 | 14,59 |
| Средни минимални температури (°C) | 1,4 | 2,8 | 4,9 | 7,7 | 11,3 | 14,7 | 17,2 | 17,0 | 14,2 | 10,0 | 5,5 | 2,4 | 9,09 |
| Средни месечни валежи (mm) | 73,1 | 69,2 | 80,1 | 77,5 | 72,6 | 54,7 | 39,6 | 76,1 | 77,5 | 87,8 | 111,2 | 91,3 | 910,7 |
| Брой на дните с валежи | 9,4 | 8,4 | 8,6 | 9,1 | 8,6 | 6,3 | 3,5 | 5,9 | 5,7 | 7,4 | 10,0 | 8,8 | 91,7 |
| Източник: worldweather.org | |||||||||||||
Административно делениеРедактиране
Градското управление на Флоренция е разделено на пет квартала, които от своя страна са разделени на по-малки части. Градът има също историческо деление на четири квартала и така те се срещат годишно на манифестации и фестивали. Кварталите на историческото флорентинско каучо са:
- Санта Мария Новела
- Сан Джовани
- Санта Кроче
- Санто Спирито
| Квартали | Площ (km²) |
Население (5/06) |
Плътност (д/km²) |
Подразделение |
|---|---|---|---|---|
| 1 Исторически център | 11 396 | 67 170 | 5894 | Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато Пиньоне (Il Prato-Pignone), Ла Фортеца (La Fortezza), Виали (Viali), Дуомо-Олтрарно (Duomo-Oltrarno), Колина юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio) |
| 2 Кампо ди Марте | 23 406 | 88 588 | 3784 | Кампо ди Марте-Ле Куре (Campo di Marte-Le Cure), Виали (Viali), Ла Рондинела (La Rondinella), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana) |
| 3 Гавинана/ Галуцо | 22 312 | 40 907 | 1833 | Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana), Соргане (Sorgane), Понте а Ема (Ponte a Ema) |
| 4 Изолото/ Леняя | 16 991 | 66 636 | 3921 | Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ил Казоне (Il Casone), Изолото (Isolotto), Ла Казела(La Casella), Леняя (Legnaia), Ле Тори(Le Torri), Мантиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано(Soffiano), Сан Куйрико(San Quirico), Торчикода (Torcicoda), Уняно(Ugnano) |
| 5 Рифреди | 28 171 | 103 761 | 3683 | Кастело-Ле Панке (Castello-Le Panche), Пиана ди Кастело (Piana di Castello), Пистойезе (Pistoiese), Ил Липи-Барсанти(Il Lippi-Barsanti), Фиренце Нова (Firenze Nova), Новоли (Novoli), Парко деле Кашине-Арджингросо (Parco delle Cascine-Argingrosso), Сан Якопино (San Jacopino), Ла Фортеца (La Fortezza), Кареджи (Careggi), Леополдо-Рифреди (Leopoldo-Rifredi), Колина Север (Collina nord), Виали (Viali) |
| Общо всичко | 140,9 | 367 062 | 2605 |
ЗабележителностиРедактиране
| Старият град на Флоренция | |
|---|---|
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Кулата на Джото, част от Флорентинската катедрала | |
| В регистъра | Historic Centre of Florence |
| Регион | Европа |
| Местоположение |  Италия |
| Тип | Културно наследство |
| Критерии | i, ii, iii, iv, vi |
| Вписване | 1982 (6-а сесия) |
| Старият град на Флоренция в Общомедия | |
- Галерия Уфици е един от най-известните музеи в Италия. Построен от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи, първоначално бил административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърнат в галерия и днес е един от най-известните музеи в света. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.
- Палацо Векио (1298 – 1314) е построен в готически стил. В периода (1550 – 1565) той е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата „Давид“ от Микеланджело. Музеят на скулптурата се намира там, в т.нар. Лоджия деи Ланци (1376 – 1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът „Ханибал“, в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лектър.
- Палацо Пити. В него има много картини и скулптури от епохата на Ренесанса и барока.
- Градини Боболи (Giardino di Boboli), принадлежащи на Палацо Пити.
- Катедралата Санта Мария дел Фиоре, четвърта по големина в света, която е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойночерупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър“ в Рим.
- Санта Мария Новела – църква на францисканците, строена след 1278 г., със стенописи от Чимабуе, Мазачо, Доменико Гирландайо и др. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456 – 1470).
- Базилика Санта Кроче, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности.
- Базилика Сан Лоренцо, която се намира близо до Галерия Уфици. Построена е също от Медичите през XV в. Семейната гробница параклис на Медичите при „Сан Лоренцо“ е дело на Микеланджело (1521 – 1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.
- Баптистерий „Сан Джовани Батиста“ (12 в.), чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. Особено прочути са позлатените „Врати на Рая“.
- Църквата „Санта Мария дел Кармине“, в която се намира капела Бранкачи с прочутите стенописи на Мазачо и Мазолино.
- „Фонтанът на Нептун“ – богато украсен със скулптури. Намира се на площада на Сеньорията, в непосредствена близост до Палацо Векио.
- Понте Векио (Старият мост/Ponte Vecchio) – на мястото на мост от римско време, в сегашния си вид е от 16. век.
- Национален музей Барджело, съхраняващ богата скулптурна колекция.
- Палацо Медичи-Рикарди – дворец, принадлежал на фамилиите Медичи и Рикарди. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.
- Галерия на Академията – сред експонатите, изложени в нея, е оригиналът на „Давид“ на Микеланджело.
СпортРедактиране
- Футболният отбор на града се нарича Фиорентина.
ДругиРедактиране
- Във Флоренция е сниман филмът „Ханибал“.
ПобратимяванияРедактиране
Флоренция е побратимен град с:[6][7]
.svg){kind=small}
Демографска статистикаРедактиране
Преброяване на населението
Възрастова структура
- 0 – 14: 11,0%
- 15 – 64: 63,2%
- 65+: 25,8%
Национална принадлежност
Известни личностиРедактиране
- Родени във Флоренция
- Америго Веспучи (1454 – 1512) – мореплавател, на чието име е наречен континентът Америка
- Андреа Верокио (1435 – 1488) – скулптор и живописец
- Арнолдо Дзоки (1862 – 1940) – скулптор
- Артемио Франки (1922 – ?) – спортен мениджър
- Бенвенуто Челини (1500 – 1571) – скулптор и бижутер
- Винченцо Вивиани (1622 – 1703) – математик, физик и астроном
- Гуидо Кавалканти (1258 – 1300) – поет
- Данте Алигиери (1265 – 1321) – поет
- Джовани Бокачо (1313 – 1375) – писател и поет
- Джото (1276 – 1337) – скулптор и архитект
- Джордж Косматос (1941 – 2005) – режисьор
- Доменико Гирландайо (1449 – 1494) – художник
- Донатело (1386 – 1466) – скулптор
- Йохан Австрийски (1782 – 1859) – австрийски ерцхерцог
- Карло Колоди (1826 – 1890) – писател
- Климент XII (1652 – 1740) – папа
- Лоренцо Гиберти (1381 – 1455) – скулптор
- Лъв X (1475 – 1521) – папа
- Николо Макиавели (1469 – 1527) – поет и философ
- Ричард Роджърс (1933 – 2021) – английски архитект
- Роберто I Бурбон-Пармски (1848 – 1907) – херцог на Парма и Пиаченца
- Сандро Ботичели (1445 – 1510) – художник
- Филипо Липи (1406 – 1469) – художник
- Флорънс Найтингейл (1820 – 1910) – медицинска сестра и обществена деятелка
- Якопо Сансовино (1486 – 1568) – архитект и скулптор
- Починали във Флоренция
- Бартоломео Аманати (1511 – 1592) – архитект и скулптор
- Винченцо Галилей (1520 – 1591) – композитор
- Гуидо Кавалканти (1258 – 1300) – поет
- Джорджо Вазари (1511 – 1574) – художник и архитект
- Николо Томазео (1802 – 1874) – езиковед
- Паоло Джовио (1483 – 1552) – историк
- Понтормо (1494 – 1557) – художник
ГалерияРедактиране
Грοбът на Галилей в църквата „Санта Кроче“
Куполът на „Санта Мария дел Фиоре“
Мостовете на Флоренция при залез
„Площадът на Републиката“
Дворецът Палацо Векио
Мостът „Понте ала карайа“
Мостът „Понте Векио“
Река Арно
Църквата „Санта Кроче“
Руският православен храм
Баптистерият „Сан Джовани Батиста“
Дворецът „Палацо Пити“
Църквата „Санта Мария Новела“
БележкиРедактиране
- ↑ Фиренце
- ↑ Фиоренца
- ↑ ISTAT.
- ↑ Florence American Cemetery and Memorial, http://www.asgdd.it//amevceme.htm, посетен на 2022-07-01
- ↑ The Commonwealth War Graves Commission, архив на оригинала от 12 февруари 2006, https://web.archive.org/web/20060212123324/http://www.veteransagency.mod.uk/remembrance/remembrance_cwgc6.htm
- ↑ Списък на побратимените градове, архив на оригинала от 13 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071213151704/http://www.comune.firenze.it/gemellaggi.htm, посетен на 2008-05-30
- ↑ Друг списък на побратимените градове, архив на оригинала от 22 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110722034701/http://www.comune.firenze.it/opencms/export/sites/retecivica/amm/informare/firenze_nel_mondo/elenco_gemellaggi.htm, посетен на 2008-05-30
Вижте същоРедактиране
- Известни личности, свързани с Флоренция