Флоренция
Флоренция (на италиански: 
Firenze[1][fiˈrɛntse] или със стара ортография Fiorenza[2]) е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. През 1865 – 1870 г. е и столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно, на площ около 102 km² с население около 356 000 души (2004 г.[3]). Смята се за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи.
| Флоренция Firenze | |
|---|---|
| — град — | |
  | |
 | |
  Флоренция  Флоренция | |
| Страна |  Италия |
| Регион | Тоскана |
| Провинция | Флоренция |
| Площ | 102,32 km² |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 380 948 души (2018) 3723 души/km² |
| Кмет | Дарио Нардела |
| Пощенски код | 50100, 50121–50145 |
| Телефонен код | 055 |
| МПС код | FI |
| Официален сайт | www.comune.fi.it |
| Флоренция в Общомедия | |
История Редактиране
Селището е основано през 59 г. пр.н.е. под латинското име Florentia (чете се Флорентия и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.
Възраждането на града започва през 10 в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През 13 в. обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета – флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 души работят в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната осигуряват голяма част от приходите на града. През 1382 – 1434 г. Флоренция попада под властта на фамилията Албици – най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че по това време Медичите са банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо – Лоренцо. Лоренцо „Великолепни“ е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През 15 в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др.
След смъртта му през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление,
Замирането на клана на Медичите и изкачването през 1737 г. на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния – Пиемонт през 1859 г. и Тоскана става провинция на Обединеното италианско кралство през 1861 г.
Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. След като населението на Флоренция се удвоява през 19 век, през 20 век то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията. По време на Втората световна война градът е под германска окупация в течение на една година (1943 – 1944). Градът и неговите културни паметници са спасени от разрушение и разграбване благодарение на намесата на германския консул Герхард Волф. Войниците на съюзниците са погребани в гробища извън града (Американското гробище е на около 9 km южно от града[4], британските войници са погребани на няколко километра източно от северния бряг на река Арно[5].
През ноември 1966 г. река Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.
География Редактиране
Климат Редактиране
 Климатът във Флоренция 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 10,1 | 12,0 | 15,0 | 18,8 | 23,4 | 27,3 | 31,1 | 30,6 | 26,6 | 21,1 | 14,9 | 10,4 | 20,10 |
| Средни температури (°C) | 5,75 | 7,4 | 9,95 | 13,25 | 17,35 | 21 | 24,15 | 23,8 | 20,4 | 15,55 | 10,2 | 6,4 | 14,59 |
| Средни минимални температури (°C) | 1,4 | 2,8 | 4,9 | 7,7 | 11,3 | 14,7 | 17,2 | 17,0 | 14,2 | 10,0 | 5,5 | 2,4 | 9,09 |
| Средни месечни валежи (mm) | 73,1 | 69,2 | 80,1 | 77,5 | 72,6 | 54,7 | 39,6 | 76,1 | 77,5 | 87,8 | 111,2 | 91,3 | 910,7 |
| Брой на дните с валежи | 9,4 | 8,4 | 8,6 | 9,1 | 8,6 | 6,3 | 3,5 | 5,9 | 5,7 | 7,4 | 10,0 | 8,8 | 91,7 |
| Източник: worldweather.org | |||||||||||||
Административно деление Редактиране
Градското управление на Флоренция е разделено на пет квартала, които от своя страна са разделени на по-малки части. Градът има също историческо деление на четири квартала и така те се срещат годишно на манифестации и фестивали. Кварталите на историческото флорентинско каучо са:
- Санта Мария Новела
- Сан Джовани
- Санта Кроче
- Санто Спирито
| Квартали | Площ (km²) |
Население (5/06) |
Плътност (д/km²) |
Подразделение |
|---|---|---|---|---|
| 1 Исторически център | 11 396 | 67 170 | 5894 | Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато Пиньоне (Il Prato-Pignone), Ла Фортеца (La Fortezza), Виали (Viali), Дуомо-Олтрарно (Duomo-Oltrarno), Колина юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio) |
| 2 Кампо ди Марте | 23 406 | 88 588 | 3784 | Кампо ди Марте-Ле Куре (Campo di Marte-Le Cure), Виали (Viali), Ла Рондинела (La Rondinella), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana) |
| 3 Гавинана/ Галуцо | 22 312 | 40 907 | 1833 | Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana), Соргане (Sorgane), Понте а Ема (Ponte a Ema) |
| 4 Изолото/ Леняя | 16 991 | 66 636 | 3921 | Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ил Казоне (Il Casone), Изолото (Isolotto), Ла Казела (La Casella), Леняя (Legnaia), Ле Тори (Le Torri), Мантиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано (Soffiano), Сан Куйрико (San Quirico), Торчикода (Torcicoda), Уняно (Ugnano) |
| 5 Рифреди | 28 171 | 103 761 | 3683 | Кастело-Ле Панке (Castello-Le Panche), Пиана ди Кастело (Piana di Castello), Пистойезе (Pistoiese), Ил Липи-Барсанти (Il Lippi-Barsanti), Фиренце Нова (Firenze Nova), Новоли (Novoli), Парко деле Кашине-Арджингросо (Parco delle Cascine-Argingrosso), Сан Якопино (San Jacopino), Ла Фортеца (La Fortezza), Кареджи (Careggi), Леополдо-Рифреди (Leopoldo-Rifredi), Колина Север (Collina nord), Виали (Viali) |
| Общо всичко | 140,9 | 367 062 | 2605 |
Забележителности Редактиране
| Старият град на Флоренция | |
|---|---|
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Кулата на Джото, част от Флорентинската катедрала | |
| В регистъра | Historic Centre of Florence |
| Регион | Европа |
| Местоположение |  Италия |
| Тип | Културно наследство |
| Критерии | i, ii, iii, iv, vi |
| Вписване | 1982 (6-а сесия) |
| Старият град на Флоренция в Общомедия | |
- Галерия Уфици е един от най-известните музеи в Италия. Построен от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи, първоначално бил административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърнат в галерия и днес е един от най-известните музеи в света. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.
- Палацо Векио (1298 – 1314) е построен в готически стил. В периода (1550 – 1565) той е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата „Давид“ от Микеланджело. Музеят на скулптурата се намира там, в т.нар. Лоджия деи Ланци (1376 – 1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът „Ханибал“, в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лектър.
- Палацо Пити. В него има много картини и скулптури от епохата на Ренесанса и барока.
- Градини Боболи (Giardino di Boboli), прилежащи към Палацо Пити.
- Катедралата Санта Мария дел Фиоре, четвърта по големина в света, която е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойночерупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър“ в Рим.
- Санта Мария Новела – църква на францисканците, строена след 1278 г., със стенописи от Чимабуе, Мазачо, Доменико Гирландайо и др. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456 – 1470).
- Базилика Санта Кроче, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности.
- Базилика Сан Лоренцо, която се намира близо до Галерия Уфици. Построена е също от Медичите през XV в. Семейната гробница параклис на Медичите при „Сан Лоренцо“ е дело на Микеланджело (1521 – 1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.
- Баптистерий „Сан Джовани Батиста“ (12 в.), чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. Особено прочути са позлатените „Врати на Рая“.
- Църквата „Санта Мария дел Кармине“, в която се намира капела Бранкачи с прочутите стенописи на Мазачо и Мазолино.
- „Фонтанът на Нептун“ – богато украсен със скулптури. Намира се на площада на Сеньорията, в непосредствена близост до Палацо Векио.
- Понте Векио (Старият мост/Ponte Vecchio) – на мястото на мост от римско време, в сегашния си вид е от 16. век.
- Национален музей Барджело, съхраняващ богата скулптурна колекция.
- Палацо Медичи-Рикарди – дворец, принадлежал на фамилиите Медичи и Рикарди. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.
- Галерия на Академията – сред експонатите, изложени в нея, е оригиналът на „Давид“ на Микеланджело.
Спорт Редактиране
- Футболният отбор на града се нарича Фиорентина.
Други Редактиране
- Във Флоренция е сниман филмът „Ханибал“.
Побратимявания Редактиране
Флоренция е побратимен град с:[6][7]
.svg){kind=small}
Демографска статистика Редактиране
Преброяване на населението
Възрастова структура
- 0 – 14: 11,0%
- 15 – 64: 63,2%
- 65+: 25,8%
Национална принадлежност
Известни личности Редактиране
- Родени във Флоренция
- Америго Веспучи (1454 – 1512) – мореплавател, на чието име е наречен континентът Америка
- Андреа Верокио (1435 – 1488) – скулптор и живописец
- Арнолдо Дзоки (1862 – 1940) – скулптор
- Артемио Франки (1922 – ?) – спортен мениджър
- Бенвенуто Челини (1500 – 1571) – скулптор и бижутер
- Винченцо Вивиани (1622 – 1703) – математик, физик и астроном
- Гуидо Кавалканти (1258 – 1300) – поет
- Данте Алигиери (1265 – 1321) – поет
- Джовани Бокачо (1313 – 1375) – писател и поет
- Джото (1276 – 1337) – скулптор и архитект
- Джордж Косматос (1941 – 2005) – режисьор
- Доменико Гирландайо (1449 – 1494) – художник
- Донатело (1386 – 1466) – скулптор
- Йохан Австрийски (1782 – 1859) – австрийски ерцхерцог
- Карло Колоди (1826 – 1890) – писател
- Климент XII (1652 – 1740) – папа
- Лоренцо Гиберти (1381 – 1455) – скулптор
- Лъв X (1475 – 1521) – папа
- Николо Макиавели (1469 – 1527) – поет и философ
- Ричард Роджърс (1933 – 2021) – английски архитект
- Роберто I Бурбон-Пармски (1848 – 1907) – херцог на Парма и Пиаченца
- Сандро Ботичели (1445 – 1510) – художник
- Филипо Липи (1406 – 1469) – художник
- Флорънс Найтингейл (1820 – 1910) – медицинска сестра и обществена деятелка
- Якопо Сансовино (1486 – 1568) – архитект и скулптор
- Починали във Флоренция
- Бартоломео Аманати (1511 – 1592) – архитект и скулптор
- Винченцо Галилей (1520 – 1591) – композитор
- Гуидо Кавалканти (1258 – 1300) – поет
- Джорджо Вазари (1511 – 1574) – художник и архитект
- Николо Томазео (1802 – 1874) – езиковед
- Паоло Джовио (1483 – 1552) – историк
- Понтормо (1494 – 1557) – художник
Галерия Редактиране
-
Грοбът на Галилей в църквата „Санта Кроче“
-
Куполът на „Санта Мария дел Фиоре“
-
Мостовете на Флоренция при залез
-
„Площадът на Републиката“
-
Дворецът Палацо Векио
-
Мостът „Понте ала карайа“
-
Мостът „Понте Векио“
-
Река Арно
-
Църквата „Санта Кроче“
-
-
Руският православен храм
-
Баптистерият „Сан Джовани Батиста“
-
Дворецът „Палацо Пити“
-
Църквата „Санта Мария Новела“
Бележки Редактиране
- ↑ Фиренце
- ↑ Фиоренца
- ↑ ISTAT.
- ↑ Florence American Cemetery and Memorial, http://www.asgdd.it//amevceme.htm, посетен на 2022-07-01
- ↑ The Commonwealth War Graves Commission, архив на оригинала от 12 февруари 2006, https://web.archive.org/web/20060212123324/http://www.veteransagency.mod.uk/remembrance/remembrance_cwgc6.htm
- ↑ Списък на побратимените градове, архив на оригинала от 13 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071213151704/http://www.comune.firenze.it/gemellaggi.htm, посетен на 2008-05-30
- ↑ Друг списък на побратимените градове, архив на оригинала от 22 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110722034701/http://www.comune.firenze.it/opencms/export/sites/retecivica/amm/informare/firenze_nel_mondo/elenco_gemellaggi.htm, посетен на 2008-05-30
Вижте също Редактиране
- Известни личности, свързани с Флоренция