Отваря главното меню

Покров Богородичен (Рилски манастир)

„Свети апостол и евангелист Лука“ е възрожденска православна църква при постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2]

„Покров Богородичен“
Theodosius of Rila Portrait by Toma Vishanov, 1811.jpg
Ктиторският портрет на Теодосий Рилски, 1811 г.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Рилски манастир
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия ставропигия
Време на изграждане 1789 – 1799 г.
Съвременно състояние действащ
„Покров Богородичен“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Постницата е разположена на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на Иван Рилски, непосредствено над постницата „Свети Лука“.[2][1]

ИсторияРедактиране

Църквата е изградена в 1805 година от майсторите Михаил и Радоица от село Рила върху основите на по-стара църква. Ктитор на храма е проигумен Теодосий – един от видните рилски монаси.[2]

АрхитектураРедактиране

В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс, иззидана с камък и хоросан за спойка. Вдясно е пристроена стая.[2] Вътрешните размери са 4 m ширина, 7,6 m дължина на наоса и олтара с апсидата, 4 m височина. Стените са дебели 0,85 m.[1]

ИконостасРедактиране

Оригиналният иконостас е пренесен в Националната художествена галерия.[1]

СтенописиРедактиране

Стенописите са от 1811 година, дело на видния бански майстор Тома Вишанов – основател на Банската художествена школа, изписал и апсидата на съседната църква „Свети Лука“.[2] Това е единственият негов цялостно запазен стенописен паметник.[3]

В наоса на църквичката е цикълът „Богородичен акатист“, а в откритото от юг преддверие „Новозаветна Троица с коронацията на Богородица“, „Света Богородица Животворящ източник“, „Покров Богородичен“, „Седемте свойства/чудеса на Света Богородица“, „Митарствата на душата“, „Праведно и неправедно изповядване“, „Разпънатият монах“ и други.[3] Забележетелен е и ктиторският портрет на Теодосий Рилски.[4] При впечатляващата сцена Митарствата на душата във всяка сцена изображението на дявола е различно и сред фигурите има хора в народни носии. Лицата са с нежни изражения, рисунъкът на фигурите е елегантен и те са с добри пропорции и фини сенки.[1] Стенописите са изпълнени с новаторство и силна лична интерпретация на установените в тогавашната иконографска практика сюжети и композиции, чието бароково влияние няма пряка връзка с балканската иконописна традиция.[4]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Комплекс на постницата „Свети Лука“ – Рилски манастир. // Свети места. Посетен на 13 септември 2019 г.
  2. а б в г д Постница „Покров Богородичен“. // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.
  3. а б Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 21.
  4. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 63.