Тома Вишанов Хаджиикономов[1], известен като Молера, е български живописец, родоначалник на големия род Молерови и основоположник на Банската художествена школа. Повлиян от европейската светска и църковна живопис, в която доминират стиловете барок и рококо, Тома Вишанов внася в иконите си експресивност, жизненост, движение и светлина, както и неочаквани композиционни решения, които не са характерни за тогавашното религиозно изобразително изкуство в България. Стилът му не намира последователи сред неговите съвременници.[2][3] Затова Вишанов е определян като „една от най-нестандартните личности от епохата на Българското възраждане“.[4]

Тома Вишанов
български зограф
Роден
около 1750 г.
Починал
Семейство
Деца Димитър Молеров
Тома Вишанов в Общомедия

БиографияРедактиране

Тома е роден в семейството на свещеника Вишан Вишанин.[5] Майка му е презвитера Гергина. Баща му хаджия, получава титлата иконом и на стари години заедно с майка му се замонашва, като получава монашеско име Висарион.[2][6]

Не са известни точните дати на раждането и смъртта на Тома, знае се, че е живял и работил през втората половина на XVIII и началото на XIX век.[7] Запазените творби на Тома Вишанов – икони и стенописи са малко и никоя не е подписана. Приписват му се по устни предания в местата, където се знае, че е работил, както и от наследниците му.[4] Произведенията, приписвани на Тома Вишанов са на различно професионално ниво и в различни стилове, но си приличат като иконография и стилови белези и Според Марта Над „името Тома Вишанов крие не една личност, а група художници“, още повече, че той е работил със сина си Димитър Молеров и внука си Симеон Молеров.[3]

Унгарски периодРедактиране

Предполага се, че Тома Вишанов е роден около 1750 година.[2][8] Според семейното предание, около 1770 година заминава с бански търговци на памук за австрийската столица Виена, където учи живопис.[4][9] Според Елена Генова обаче, макар наистина Вишанов да е силно повлиян от европейските стилове рококо и барок, синкретичният му стил между барок и традиционното поствизантийско изкуство на Балканите в късното му творчество е формиран в „некатолическа“ среда и смята, че е пребивавал и учил в Сремски Карловци – сръбския православен център в Австрийската империя.[4] Като доказателство Генова привежда допоясната икона на Христос Вседържител, наречена от Атанас Божков „шедьовър и куриоз“, която с известни промени следва модела на престолната икона на Исус Христос (1780 – 1781) от съборния храм „Свети Никола“ в Сремски Карловци, дело на Теодор Крачун – най-бароковия и рококо сръбски художник.[4]

Според Елена Генова, подкрепена от Марта Над,[3] дело на Тома Вишанов са празничните икони от православната църква „Свети Архангел Гавриил“ в унгарското градче Будакалас, в което има значително сръбско малцинство. Църквата е от 1752 година, а иконостасът е изпълнен в средата на 80-те години на XVIII век „в един „сладък“, светъл розово-син-пурпурен колорит импониращ на прозрачната фактура, образността и колорита на някои от иконите и стенописите, приписвани на Тома Вишанов“.[10] За съжаление иконите са надживописани в началото на XX век заедно с фоновете.[11]

Икони от „Свети Архангел Гавриил“ в Будакалас, около 1785 г.

Икони от майсторите, рисували в Будакалас, се намират и в катедралата „Успение Богородично“ в Будапеща, в Православния музей в Кечкемет и в православния параклис „Свети Георги“ в Ниредхаза.[11] Тези икони вероятно са работени в 90-те години на XVIII век от група, начело с Тома Вишанов.[10] Последните две групи икони също в миналото са се намирали в катедралата „Успение Богородично“ и всичките 47 изписани на гръцки икони образуват тематично единство на някогашен иконостас – вероятно за православния параклис на улица „Галамб“.[11]

1786 година е първата сигурна дата в творчество на Тома Вишанов. Тя е придружена от единствения му запазен автограф върху двете корици на негова тетрадка с рисунки. На вътрешната страна на предната корица пише Ѳома Х. Ікономъ, а на задната Anno 1786.[12]

Още преди будапещенската поръчка Вишанов рисува в Будапеща симптоматичната за творчеството му и за това на учителите му икона „Света Богородица с Младенеца ангели и светци“, в която има много барокови елементи, типични за сръбските зографи от периода. Богородица е изобразена в цял ръст, стъпила върху облаци, а от двете ѝ страни има двама ангели, единият от които държи корона и жезъл на кадифена възглавничка – атрибутите на небесната царица. Около централната сцена има шест барокови медальона с двойки светци в цял ръст, а над тях в облаците е Бог Саваот, поддържан от шест летящи ангела.[10] Иконата е датирана на гърба 1790 г. – втората сигурна дата в творчеството на Молера.[12]

Български периодРедактиране

 
Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида на църквата „Свети Лука“ в постницата „Свети Лука“ при Рилския манастир, 1798 г.

Около 1798 година Тома Вишанов вече се е завърнал в българските земи.[10] При завръщането си получава прозвището Молера, от немската дума Maler, художник.[4] Към тази 1798 година Вишанов рисува стенописа „Христос Велик Архиерей“ в олтарната апсида на църквата „Свети Лука“ в Рилския манастир.[13][10] Христос е изобразен с потир в лявата ръка, заобиколен от шест летящи ангели и четиримата велики църковни отци под тях. Изброжението е подчертано бароково – фигурите са маниерно издължени и извити, лицата са с големи очи, малки устни и изтеглена розовина по бузите.[12] Вероятно поради неодобрение на духовниците, които схващат иконописта на Вишанов като твърде „католическа“, изписването на останалата част от църквата е поверено на друг художник.[13][12] Изобщо Вишанов, макар и да се опитва да примири своя маниер на живописване с православната традиция и така постепенно да снижава качеството на живописта си,[12][3] не се ползва с голяма популярност и няма много поръчки.[12] Идентификацията на творбите на Вишанов се затруднява и от по-късното надживописване.[12]

 
Възнесение Господне, началото на XIX век. Икона на Тома Вишанов от „Света Троица“ в Банско

Специфичният стил на художника все още е видим в престолните икони от гробищния храм „Успение Богородично“ в Банско,[12] в иконата „Света Богородица Елеуса“ от „Свети Архангел Михаил“ в Осеново,[12][2] иконите „Свети Йоан Предтеча“ и „Кръщение Христово“ от „Св. св. Петър и Павел“ в село Добринища.[12][2] Няколкото малки празнични и светителски икони на Вишанов от „Света Троица“ в Банско – „Възкресение Лазарево“, „Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, „Свети Спиридон и Свети Атанасий“, „Света Марина и Света Параскева“ и „Света Варвара“ – са много близки до изразителността на тези в Будакалас.[12]

Единствените кавалетни творби, дело на Вишанов, са били иконостасните икони в гробищната църква „Успение Богородично“ в Банско, но почти всичките биват унищожени при пожар през 1953 година. Характерни за тях са били оригиналните изрази на лицата, малките заоблени лица със заострени бради и големите леко изпъкнали очи. Вишанов избягвал употребата на злато, което придавало на творбите му по-живописен вид.[7] От пожара е оцеляла само една икона, изобразяваща сцената „Успение на Свети Йоан Рилски“, която днес се съхранява в градската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил.[14]

На гърба на резбовани царски двери от Серския манастир, изписани от Тома Вишанов със сцена на Благовещение, се чете 1803 – третата сигурна дата в творчеството му.[15]

През 1811 година – четвъртата и последна сигурна дата в творчеството му, Вишанов отново работи в Рилския манастир, като прави стенописите на църквата „Покров Богородичен“ в постницата „Свети Лука“[15] и ктиторския портрет на Теодосий I Рилски.[13] Това е единственият негов цялостно запазен стенописен паметник.[15] В наоса на църквичката е цикълът „Богородичен акатист“, а в откритото от юг преддверие „Новозаветна Троица с коронацията на Богородица“, „Света Богородица Животворящ източник“, „Покров Богородичен“, „Седемте свойства/чудеса на Света Богородица“, „Митарствата на душата“, „Праведно и неправедно изповядване“, „Разпънатият монах“ и други.[15] Стенописите отново са изпълнени с новаторство и силна лична интерпретация на установените в тогавашната иконографска практика сюжети и композиции, чието бароково влияние няма пряка връзка с балканската иконописна традиция.[13]

Стенописи от църквата „Покров Богородичен“, 1811 г.

На Тома Вишанов са и иконите на великите в апсидата църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево.[15] Комплект празнични икони в Бобошевския музей, доста примитивни и неясно за коя църква предназначени, също показва иконографски модели идентични с тези в иконостаса в Будакалас – „Новозаветна Троица“, „Рождество Христово“, „Кръщение Хрисотво“, „Влизане в Йерусалим“.[15] Според Атанас Божков икони на Вишанов има и в църквите „Свети Георги“ в Мехомия и „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[2]

Следите на Тома Вишанов се губят след 1811 година. На него се приписват много икони, които принадлежат вероятно на ранното творчество на сина му Димитър Молеров, като е възможно да са работени и съвместно.[15] Докога е работил, както и датата на смъртта му са неизвестни.[12] Син и приемник на занаята на Тома Вишанов е зографът Димитър Молеров. Като малък, при него занаят учи и Неофит Рилски.[13]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
Гергина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(около 1750 — неизв.)
 
Мария Вишанова
 
Димитър Вишанов
 
Георги Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(около 1770 — 1853)
 
Катерина Тодорова Везьова
(1785 — 1885)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кадифа Хадживълчева
(1816 — ?)
 
Симеон Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина Тодорова
Ушева
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
Елена Деликостова
Сирлещова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(1870 — 1916)
 
Иван Молеров
(1873 — 1917)
 
Фания Филева
 
Симеон Молеров
(1875 — 1923)
 
 
 
Димитър Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
Мария Кочукова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1923 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
Малин Молеров
(1916 — 1976)
 
Милка Пондева
(1919 — ?)
 
Петър Пондев
(1914 — 1984)
 
Драганка Молерова
(1921 — ?)
 
 

ЛитератураРедактиране

  • Димитър Молеров, Иконопис в Банско. – Известия на Народния етнографски музей в София, кн. 1 – 2, 1923.
  • Асен Василиев, Тома Вишанов-Молера. С., 1969.
  • Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
  • Попова, Е. Барокът в иконописта на Тома Вишанов-Молера. – Изкуство, 1990, № 9 – 10.
  • Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. – Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 4 – 17.
  • Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14 – 15 декември 2001 г. С., 2008, 76 – 84.

БележкиРедактиране

  1. Екатерина, Бояджиева. Банско през Възраждането. София, Арс Милениум МММ, 2009. с. 186.
  2. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 148 – 149.
  3. а б в г Над, Марта. Тома Вишанов и неговата школа в Унгария, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 10.
  4. а б в г д е Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 16.
  5. Екатерина, Бояджиева. Банско през Възраждането. София, Арс Милениум МММ, 2009. с. 186.
  6. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 198.
  7. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1. София, Издателство на БАН, 1980.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 435.
  9. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 199.
  10. а б в г д Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 18.
  11. а б в Над, Марта. Тома Вишанов и неговата школа в Унгария, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 8.
  12. а б в г д е ж з и к л м Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 20.
  13. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 63.
  14. Страхилова, Десислава. За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното възраждане. // LiterNet (3 (88)). 22 март 2007. Посетен на 17 септември 2015.
  15. а б в г д е ж Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 21.