Отваря главното меню

„Политика“ (на гръцки: Πολιτικά) е произведение на Аристотел, което е в допълнение към неговите разработки по етика, отнасящи се към индивида. В текста на трактата думите полис (πόλις) – град и политейа (πολιτεία) – държавно устройство – представят съвременните на Аристотел идеи за държава, гражданска общност и общество[1]:79. Аристотел разглежда полиса като естествена общност и го приема за по-важен от семейството, което на свой ред е по-важно от индивида, ”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.“ Той възприема политиката по скоро като организъм отколкото като машина, и като сбор от части, никоя от които не може да съществува без другите. Представата на Аристотел за града е органична. Той е първият, който има такава представа за града.

Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел. Въпреки че, той е бил наясно за съществуването и потенциала на големи империи, естествената общност според Аристотел е била градът (polis), който функционирал като политическа „общност“ или „сътрудничество“ (koinōnia). Целта на града е не да избегне неправдата или за икономическа стабилност колкото да даде право на поне някой граждани да живеят добър живот и да извършват доблестни постъпки: „Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки, а не за целта да се живее заедно.[2]

Съдържание

Първа книга Основни елементи на държаватаРедактиране

Държавата и нейните частиРедактиране

Всяка общност се стреми към някакво благо, държавата е най-висшата общност и се стреми към най-висшето благо. Не са прави онези, които смятат, че държавникът, царят, стопанинът и господарят се различават единствено по броя на хората, които управляват. За да се изясни този въпрос, е нужно да се разграничат и изследват частите, от които се състои държавата.

Части на държавата. Последователно възникнали видове общностРедактиране

Първи се свързват мъжът и жената (заради продължаването на рода) и управляващият и подчиняващият се (заради съхранението си). Жената и робът се различават по природа, но при варварите заемат еднакво положение, защото при тях няма управляващи по природа, а само роби и робини. Първата общност е семейството, а първата общност, възникнала от няколко семейства не само заради ежедневните нужди, е селото. То е един вид колония на семейството и затова някои държави се управляват от царе, защото и семействата се управляват еднолично. Оттук идва и мнението, че боговете се управляват от цар. Възникналата от няколко села завършена общност е държавата – тя е достигнала пълна самодостатъчност.

Щом първите общности са по природа, то и държавата е по природа – тя е тяхното завършено състояние. Следователно държавата е по природа и човекът е обществено същество по природа, и то в по-голяма степен от останалите същества, защото притежава език и чувство за добро и зло. Държавата е по-висша от семейството и от отделния човек, защото цялото е по-важно от частта и защото чрез нея се достига до самодостатъчност, която липсва при индивида и семейството.

Отношения в семейството. Господарска властРедактиране

В семейството има три типа отношения – господар и роб, съпруг и съпруга, баща и деца. Едни смятат, че господарската власт е някакво знание, други – че е противоестествена, защото хората не са роби и свободни по природа, а по закон.

Робът е одушевена собственостРедактиране

Собствеността е част от домашното стопанство, а робът – един вид одушевена собственост. Ако инструментите можеха сами да изпълняват работата си, роби нямаше да са нужни. Инструментите могат да служат за произвеждане или в практиката. Робът е помощникв жизнената дейност. Роб по природа е човек, който не принадлежи на себе си, а на някой друг.

По природа ли е робството или по законРедактиране

Има ли роб по природа или робството е противоестествено? Във всяко нещо има управляваща и подчиняваща се част – душа и тяло, човек и животно, мъж и жена. Робът по природа е полезен с тялото си и има разум само колкото да разбира заповедите, затова за него е полезно и справедливо да бъде подчинен.

По природа ли е робствотоРедактиране

Има обаче и робство по закон – Който е победен във война, принадлежи на победителя. Някои не са съгласни с това, защото според тях е справедливо милосърдието, други са съгласни, защото смятат, че е справедливо да управлява по-силният. Спорът се усложнява от възможността по този начин роб да стане не само някой варварин, а и някй грък, и то от благороден произход. Следователно съществува несправедливо робство по закон, но все пак има и роби и господари по природа, за които е полезно единият да управлява другия.

Господарската властРедактиране

Господарксата и държавническата власт не са тъждествени, защото първата е над роби, а втората над свободни. Господарят е господар по природа, а не благодарение на някакво знание. Господарят не придобива роби, а ги ползва.

Първи вид изкуство за придобиване – естествено изкуство за придобиванеРедактиране

Изкуството за придобиване набавя нужното за ръководенето на стопанството. Видове прехрана. При животните начинът на живот зависи от това дали са месоядни, плодоядни или всеядни. Хората пък живеят от скотовъдство, различни видове лов, от земеделие или смесвайки тези три начина на живот. Природата е осигурила растенията заради животните и животните заради човека. Ловното изкуство е част от военното, което се използва срещу животни и тези хора, които са определени по природа за подчинение. Затова и военното изкуство е вид изкуство за придобиване.

Втори вид изкуство за придобиване – изкуството за печелене на пари. Сравнение на двата видаРедактиране

Всеки предмет може освен за присъщата му употреба да служи и за размяна. С изобретяването на монетата от размяната се развило изкуството за печелене на пари. Но понеже парите не могат да бъдат самоцел, хората започват да разбират, че изкуството за придобиване и изкуството за печелене на пари са две различни неща. Първото има предел, второто – не.

Още за двата вида изкуство за придобиванеРедактиране

Изкуството за придобиване е свързано с ръководенето на домашното стопанство и придобиването на средства за съществуване от плодовете на растенията и животните. Изкуството за печелене на пари набавя средства чрез търговия и е справедливо порицавано. Още по-лошо е лихварството, защото при него печалбата идва от самите пари, а не от размяната, заради която са изнамерени.

Дялове на двата вида изкуство за придобиванеРедактиране

Същинското изкуство за придобиване обхваща скотовъдство, земеделие, пчеларство и пр. Изкуството за печелене на пари обхваща търговия (морска, сухопътна и излагане за продан), лихварството и наемен труд (занаятчии и общи работници). Между двата вида изкуство за придобиване се намират върводобивът и рудодобивът. Повече за тези три вида са писали други автори, които дават съвети, подкрепени с примери като този за монопола, който си осигурил Талес.

Дяловете на науката за ръководене на домашното стопанствоРедактиране

Дяловете на науката за ръководене на домашното стопанство са господарска, бащина и брачна власт. Дори ако някой управлява временно, той заслужава да се отличава по външен вид и да получава почести. Мъжът винаги превъзхожда жената по този начин. Властта над децата е един вид царска власт.

Добродетел на робите, жените и децатаРедактиране

Притежават ли робите, жените и децата добродетели? Аналогията с частите на душата показва, че и робите, жените и децата притежават добродетели, но само колкото е нужно на всеки, за да изпълни задачата си, докато управляващият притежава пълната нравствена добродетел. И робите, и жените, и децата трябва да се възпитават в добродетел.

Втора книга Преглед на добрите държавни устройства и на проектите за такиваРедактиране

План за работа, Начало на критиката на „Държавата“ на ПлатонРедактиране

План за работа. Добре ли е децата, жените и имуществото да са общи, както предлага Платон в „Държавата“?

Прекаленото единство на държавата е лошоРедактиране

В „Държавата“ Сократ иска да въведе общност на жените, за да направи държавата колкото може по-единна. Тази цел обаче е погрешна, защото държавата е едно множество и ставайки все по-единна, ще се превърне отново в семейство и накрая в един човек. Единството на Сократ трябва да се замени със „справедливата взаимна отплата“ от „Етика“ на Аристотел. Държавата е първата самодостатъчна общност и уеднаквяването и би било връщане назад.

Единството не може да се достигне с методите, предложени от ПлатонРедактиране

Единство няма да бъде достигнато, защото всички ще казват за жените, децата и имуществата „наши“, а не „мои“. Освен това най-малко грижи се полагат за общото. Хората няма да изпитват истинска любов към децата си, ако не са сигурни, че са техни. Не е възможно и да се скрие кое дете чие е, защото приликата ще го издаде.

Други недостатъци на общността на жените и децатаРедактиране

Като не се познават, между децата и родителите могат да възникнат вражди или обратно-непристойна любов. Обичайки всички, хората ще изпитват по-слаба любов, отколкото обичайки само своите деца или родители.

Общност на имуществото и други недостатъци на устройството на Платоновата „Държава“Редактиране

Ако имуществото е общо, ще възникнат раздори, особено ако има неравенство между потребяването и труда. По-добре собствеността да е частна, а ползването и общо. Проблемите в съществуващите устройства не идват от това, че собствеността не е обща, а от лошотата на хората. Погрешна е самата идея да се унифицира държавата. Без административно и териториално тя е невъзможна.

Недостатъците на държавното устройство, описано в „Закони“Редактиране

С изключение на общността на жените и имуществото на държавното устройство в „Закони“ не се отличава много от това в „Държавата“. Ако в „Държавата“ Платон определя броят на воините на 1000, то в „Закони“ те са 5000, което е твърде голяма цифра. Освен със земята и хората законодателят трябва да се съобразява и със съседните области. Собствеността според Платон трябва да е такава, че „да се живее умерено“. Към това трябва да се прибави „и какво подобава на свободен човек“. Не е правилно да се направи равно имуществото, а да няма контрол върху раждаемостта, защото при повече деца имотът ще се раздели. Защо Платон нарича това устройство най-добро след описаното в „Държавата“? Някое по-аристократично като спартанското би било по-добро. В „Закони“ се твърди, че най-доброто устройство трябва да е смес от демокрация и тирания. Първо, това са най-лошите устройства; второ, Платоновото устройство е всъщност смес от олигархия и демокрация.

Устройството, предложено от Фалей от ХалкедонРедактиране

Фалей от Халкедон пръв е предложил да се въведе равенство на собствеността. И той трябва да ограничи броя на децата, иначе собствеността ще бъде разделена между тях. Имуществото трябва да бъде умерено, а гражданите да се възпитат да се задоволяват с него. Фалей не е казал нищо за военната сила и средствата, нужни в случай на война. Освен това някои могат да възнегодуват, че са равни с останалите. Фалей е направил равна само поземлената собсвеност, но не и другите видове собственост.

Устройството, предложено от Хиподам от МилетРедактиране

Хиподам от Милет предложил държава с население 10 000 души, разделени на занаятчии, земеделци, воини. Земята пък искал да раздели на свещена, обществена и частна. Предложил три вида закони – за обида, за щета и за убийство, както и върховен съд, в който съдиите да имат право на особено мнение. Обаче ако воините са малко, другите две групи ще се разбунтуват, защото не могат да заемат почетните длъжности. Ако пък са много, защо и другите участват в управлението? Кой ще храни воиниците? Земеделците не биха могли, защото не могат да работят и на частната, и на обществената земя, така че са излишни. Не е правилно и това съдията да прави уговорки в присъдата. Така въобще не може да се издаде присъда, ако всеки съдия е на различно мнение. И изобщо, ако не е крайно наложително, не е добре да се променят законите.

Спартанското държавно управлениеРедактиране

Както и в други държави, спартанците имат постоянни проблеми с илотите. Освен това мъжете са възпитани в умереност, но жените са разпуснати. Лошо е и имущественото неравенство – земята се концентрира в ръцете на малко хора и броят на воините намалява. Това неравенство се стимулира и от закон, който поощрява раждаемостта. Лош е начинът на избор на ефорите, геронтите и царете. Не са добре уредени и фидитиите: който не може да участва в тях, губи гражданските си права. Прекалено силни пълномощия има началникът на флота. Възпитанието е насочено единствено към развитие на воинската добродетел. Държавната хазна е празна, защото спартанците не си контролират взаимно данъците.

Критското държавно устройствоРедактиране

Критското държавно устройство е аналогично на спартанското. На илотите и фидитиите в Спарта отговарят периеките и андриите на Крит. На ефорите – космите, на геронтите – съветът на старците. Сиситиите на Крит са по-демократични, защото са на обществени разноски. Космите са случайни хора като в Спарта, а още по-лошо е, че се избират само от определени родове, а геронтите – от тези, които са били косми. Геронтите а несменяеми, не дават отчет и управляват не по писани закони, а по своя преценка. Лошо е и това, че често стават преврати и настъпва анархия.

Картагенското държавно устройстоРедактиране

У картагенците политическите сиситии съответстват на фидитиите в Спарта, длъжността на сто и четирите – на ефорите, имат и царе и герузия. Демократическа черта е това, че народът има право да внася различни дела за обсъждане, да участва в обсъждането и да взима решение; олигархически са пентархиите, които имат голяма власт. Изборът на длъжностни лица пък е между олигархически и аристократически. Лошо е, че длъжностите на царете и стратезите са продажни, както и възможността да заемаш повече длъжности.

Други законодателиРедактиране

Солон премахнал олигархията в Атина и създал смесено устройство. Той обаче дал голяма власт на съда и това заедно с реформите на Ефиалт и Перикъл довело до днешната демокрация. Други законодатели са Залевк, Харонд, Филолай, Драконт, Питак и Андродамант.

'Трета книга Общо изследване на държавните устройстваРедактиране

Определение за гражданинРедактиране

Държавното устройство е определена организация на жителите на държавата. Следователно, за да определим що е държава, първо трябва да определим що е гражданин. Определение за гражданин в абсолютен смисъл: гражданин е този, който има право да участва в съда и народното събрание. Това определение важи задължително само за демокрацията, при другите държавни устройства може да няма редовни народни събрания или народният съд да се замени с изборни длъжностни лица. Ново определение: гражданин е този, който има право да участва в съвета и съдилищата. Държавата пък е множеството от такива граждани, достатъчно за независим живот.

Определение за гражданствоРедактиране

Практическо определение: гражданин е този, на когото и двамата родители са граждани. Но граждани са и тези, които са станали такива в резултат на промяна на държавното устройство.

Определение за държаваРедактиране

Възможни критерии за това, че държавата остава една и съща: единство на територията и единство на населението. Правилният критерий: единство на политическото устройство.

Добродетелта на добрия човек и на добрия гражданинРедактиране

Тъй като има няколко вида държавно устройство, то добродетелта на добрия гражданин не е една – единствена и той не притежава добродетелта на добрия човек изобщо, която е една-единствена и съвършена. Всички трябва да притежават добродетелта на добрия гражданин, но не всички могат да имат тази на добрия човек. Тези две добродетели съвпадат само у един определен гражданин – управляващия. Добродетелта на добрия гражданин е в това да умее да управлява и да се подчинява. Управляващият има същите добродетели като обикновения гражданин, но притежава и мъдрост, а обикновения гражданин – истинно мнение.

Условия за гражданство според държавното устройствоРедактиране

Кой е гражданин – който участва в управлението или и занаятчиите? Това зависи от държавното устройство – при аристокрацията занаятчията и тетът не са граждани, при олигархията тетът не е, но занаятчията е. Също според устройството гражданин може да бъде и роденият от роб и робиня, само от майка – гражданка, или от двама граждани. Истински гражданин обаче си остава този, който може да заема почетните длъжности.

Цел на държавата и управляващитеРедактиране

Политическото устройство е организацията на ръководните длъжности. Държавата има две цели – живота изобщо и добрия живот. Докато при господаря и роба управляващият се грижи за собствената си полза, то при семейството и държавата управляващият трябва да се грижи за ползата на управляваните. Обратното е налице при неправилните устройства.

Видове държавни устройстваРедактиране

Аристотел описва шест вида държавно устройство – тирания, олигархия, демокрация, монархия, аристокрация, полития. Той ги разделя в зависимост от два критерия – брой на управляващите; един (монархия, тирания), няколко (аристокрация, олигархия), мнозинство (Полития, демокрация); и ценности на управлението – Добри, управляващите съблюдават общия интерес (монархия, аристокрация и полития) и лоши, управляващите съблюдават частния интерес (тирания, олигархия, демокрация).

Още за неправилните устройстваРедактиране

Тиранията е вид деспотична монархия. Олигархията и демокрацията пък са свързани само външно с малкия и голямия брой управляващи. Всъщност при олигарихята управляват богатите, при демокрацията – всички свободни.

Истинската справедливостРедактиране

Хората разбират под справедливост само една част от справедливостта – равенството е справедливо, но за равните, а неравенството – за неравните. Равните в нещо, например по това, че са свободни, смятат, че са равни във всичко. Неравните в нещо, например по богатство, смятат, че са неравни във всичко. Обаче целта на държавата, е не само животът, а преди всичко благородният живот. Затова в държавата трябва да се полага грижа за добродетелта, иначе това би бил един съюз, а не държава. Затова добродетелният гражданин е в по-голяма степен от благородния и богатия.

Кой да управляваРедактиране

Кой трябва да управлява? Мнозинството на бедните, тиранинът, малцината богати, благородните или най-достойните?

Кой да управлява (продължение)Редактиране

Множеството като цяло управлява по-добре от малцината благородни. Благородните пък имат поотделно повече качества от хората от народа. Затова множеството трябва да управлява заедно – да участва във взимането на решения и в съдилищата, но не и да заема поотделно ръководните длъжности. Във всички случаи обаче трябва да управляват правилните закони.

Кой да управлява (продължение)Редактиране

Трябва да управляват тези, които превъзхождат останалите по нещо, но не всички качества са съпоставими помежду си. За управлението има значение благородството, свободата и богатството.

Кой да управлява (край)Редактиране

Не са прави да искат да управляват тези, които превъзхождат множеството по богатско, благородство и пр., защото множеството ги превъзхожда от своя страна като цяло. Изключение е случаят, когато някой превъзхожда множеството дори като цяло. За такива случаи е въведен остракизмът.

Царска властРедактиране

Видове царска власт: 1. В Спарта – пожизнена пълководническа власт. 2. При някои варвари – наследствена и основана на закона. 3. Есимнети – изборна тирания, основана на закона, но не и наследствена. 4.Царската власт през героическата епоха. 5. Абсолютната царска власт

Царска власт (продължение)Редактиране

Важни са абсолютната царска власт и тази в Спарта, останалите са между тях. Законът управлява по-добре от човека, защото не се влияе от страсти, човекът пък преценява по-добре конкретната ситуация. Още по-добре решават повече хора – заедно те не са по-лоши от достойния човек и, понеже са много, се повлияват по-трудно от страсти. Историческото развитие на държавните устройства – царска власт – аристокрация – олигархия – тирания – демокрация. Трябва ли царската власт да е наследствена? С каква въоръжена сила трябва да разполага царят?

Абсолютна царска властРедактиране

Все пак е по-добре да управлява законът, отколкото един човек. Доводи за това. От тях следва, че е най-добре да управляват повече хора.

Абсолютна царска власт (продължение)Редактиране

При някои по природа има царска власт, при други – аристокрация, при трети – полития. Неправилните устройства пък са против природата.

ЗаключениеРедактиране

Възпитанието и навикът, които оформят добрия човек и добрия гражданин, са еднакви.

Аристотел е известен с неговото изказване, че „човекът по природа е политическо животно“. Това определение се прояснява, като знаем, че в други свои текстове Аристотел уточнява, от една страна, че „човекът“ не е нито животно, нито бог, а е среда между тези две крайности, и от друга страна, че по своята същност е „животно, притежаващо логоса“ т.е. способността да говори разумно и да обмисля действията си. Оттук известната формула: „Човекът е политическо животно“ означава, че само в полиса – организация, основана не на грубата сила, не на преходни интереси, не на божествени предписания – човекът може да осъществи добродетелта, заложена в неговата същност.

ОценкиРедактиране

Трактатът на Аристотел участва активно във формирането на европейската политическа идеология през XVII и XIX век, а и до днес. Той е първият значителен паметник на европейската политическа наука и от него произлиза съвременното понятие политика[1]:78.

БележкиРедактиране

  1. а б Лозанова-Станчева, Ваня. Ελληνικa Политика и култура на древна Елада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 978-954-322-477-7. σ. 267. (на гръцки)
  2. Есета на Карл Поланий и К. Поланий (1957) „Аристотел откривател на икономиката“

ЛитератураРедактиране

  • Фр. Шатле, О. Дюамел, Е. Пизие, История на политическите идеи, София, 1998, ISBN 954-607-131-5
  • Аристотел, Политика, София, 1995, ISBN 954-520-049-9

Външни препраткиРедактиране