Пол Белони Дю Шаю

Пол Белони дьо Шайо (на френски: Paul Belloni Du Chaillu) е френско-американски пътешественик, зоолог, антрополог, изследовател на Африка.

Пол Белони дьо Шайо Paul Belloni Du Chaillu
френско-американски изследовател
Роден	31 юли 1835 г. остров Реюнион
Починал	30 април 1903 г. Санкт Петербург, Русия
Погребан	Ню Йорк, САЩ
Националност	Франция,САЩ
Научна дейност
Област	Зоология, антропология
Пол Белони дьо Шайо в Общомедия

Ранни години (1835 – 1856)

Роден е около 1835 година на остров Реюнион (има противоречиви сведения за годината и мястото на раждане), в семейство със смесен произход, което през целия му живот създава пречки пред кариерата му. Баща му е френски емигрант на остров Реюнион, а майка му мулатка. Скоро след раждането му, за да избегне кредиторите си, баща му емигрира отново заедно със семейството си, този път в Габон. Там Пол придружава баща си в неговите пътувания, привиква към знойния африкански климат и придобива много добри знания за местните езици и обичаи, които много му помагат в следващите изследователски експедиции.

През 1852 отива в САЩ, получава американско гражданство и започва търговия с абанос, слонова кост и други африкански продукти. По време на престоя си в САЩ публикува книга относно бита и културата на племената в Габон, която има голям успех, и от която се заинтересува Академията за естествени науки във Филаделфия и тя му отпуска средства за организиране на изследователска експедиция в Габон.

Изследователската му дейност в Габон продължава повече от 10 години, като допринася за откриването и изследването на речната система на река Огове, откриването и опознаването на много неизвестни дотогава племена, в т.ч. африканските пигмеи, животинския и растителния свят на Екваториална Африка. Написва и издава множество книги, посветени главно към младите читатели, в много от които обяснява начините и способите за оцеляване в джунглата.

Експедиционна дейност (1856 – 1865)

Първа експедиция в Габон (1856 – 1859)

От април до юни 1856 година дьо Шайо изследва крайбрежните райони на Габон между естуара Габон (0º 15` с.ш.) на север и нос Лопес (0º 40` ю.ш.) на юг, в това число устието на река Назаре (един от ръкавите на делтата на река Огове), а от юли до октомври – крайбрежието на север от естуара Габон. Изследва залива Рио Муни и се изкачва по течението на най-голямата река вливаща се в него – Тембони до планината, а на обратния път се спуска по река Ндуя, вливаща се в същия залив. Завръща се в Либревил през залива Монда и полуострова на юг от него.

През февруари 1857 година изследва южния ръкав от делтата на Огове – Нпулуне, вливащ се в лагуната Нкоми (Фернан Вас, 1º 50` ю.ш.) и намиращото се на североизток от нея езеро Аненге.

В първата половина на 1858 година се изкачва по течението на река Рембо-Нкоми (вливаща се в лагуната Нкоми), пресича вододела на изток и открива средното течение на най-големия ляв приток на Огове – река Нгуние, като изследва средното ѝ течение и планината Шайо (1190 м) покрай десния ѝ бряг. Събира огромно количество зооложки колекции и на 1 юни 1859 напуска Африка.

Изследователската дейност в Габон Белони дьо Шайо описва в книгата си „Explorations and Adventures in Equatorial Africa“ (в превод „Пътешествия и приключения в Екваториална Африка“) публикувана на английски език в Лондон през 1861, а след това в преработен и допълнен вид, на френски език в Париж през 1863 („Voyages et aventures dans l'Afrique équatoriale“). Голяма част от книгата заемат пътните и ловни приключения на автора, но в същото време съдържа и многочислени естественоисторически и етнографски сведения, и най-вече описание на животни, главно горилите.

Белони дьо Шайо внася съществен принос в опознаване на хидрографската система на Габон, като доказва, че с изключение на река Огове, всички останали реки, вливащи се в естуариге Рио Муни, Габон и Нкоми, са малки и къси.

Втора експедиция (1863 – 1865)

Откритията и изследванията извършени от Белони дьо Шайо са подложени на ожесточена и несправедлива критика от неговите съвременници и за да се реабилитира в техните очи той предприема ново пътешествие в Екваториална Африка. Този път експедицията е спонсорирана от Кралското географско дружество и е снабдена с инструменти за извършване на астрономически наблюдения и топографска снимка, които да му позволят точно да фиксира своя маршрут.

През октомври 1863 дьо Шайо пристига в лагуната Нкоми, но по време на пренасянето на багажа, лодката в която са натоварени инструментите за наблюдение потъва и цялото му оборудване е загубено. Този инцидент задържа експедицията за цяла година, през което време той очаква пристигането на нови инструменти от Англия.

След като получава най-накрая необходимото му оборудване, през октомври 1864 тръгва от лагуната Нкоми и през декември достига отново до средното течение на Нгуние и я изследва като се спуска по нея до водопадите Нагоши и Фугаму.

В средата на 1865 прониква далеч на изток от реката, като изследва централната част на планината Шайо до 12º 35` и.д. По пътя дьо Шайо се запознава с ниското на ръст племе обонго, непознаващо земеделието и живеещо от лов и риболов. Това е първата среща на европейците с пигмеите – представители на древното население на Африка. След нелеп инцидент, при който един от участниците в експедицията „неволно“ застрелва един местен жител, помощния персонал отказва да изпълнява своите ангажименти и през септември 1865 пътешествениците се завръщат на брега на лагуната Нкоми, от където скоро отплават за Англия.

През 1867 в Лондон излиза книгата му „A journey to Ashango-Land and further penetration into Equatorial Africa“ (в превод „Пътешествие в страната на ашанго и по-нататъшно проникване в Екваториална Африка“).

Следващи години (1865 – 1903)

През 1871 и 1878 година извършва пътешествие в Норвегия, Швеция и Финландия, което описва живописно в отделна книга. Автор е и на множество популярни книги посветени на природата, света на животните, птиците, влечугите и насекомите, които говорят, мислят, работят и живеят съвместно.

Умира от инсулт по време на научно посещение в Санкт Петербург на 29 април 1903 година. Погребан е в Бронкс, Ню Йорк.

Памет

Неговото име носи планина в Габон.

Съчинения

• Explorations and Adventures in Equatorial Africa. J. Murray, London 1861 online (deutsch Berlin 1862)
• Voyages et aventures dans l'Afrique équatoriale, Paris, 1863.
• A journey to Ashango-Land and further penetration into Equatorial Africa. John Murray, London 1867 online
• My Apingi kingdom: with life in the great Sahara. London 1870
• The country of the dwarfs. London 1872
• World of the great forest. London 1902

Източници

• Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, „История открытия и исследования Африки“, М., 1973 г., стр. 271 – 276

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Belloni Du Chaillu в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​