Пол Флори
Пол Джон Флори (на английски: Paul John Flory) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1974 г. Известен е с работата си в областта на полимерите.[2] Той е сред водещите учени, изследвали поведението на полимерите в разтвори.
| Пол Флори Paul Flory | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 септември 1985 г.
Биг Сър, Калифорния, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Охайски държавен университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | физикохимия |
| Работил в | Станфордски университет Университет „Карнеги Мелън“ Университет „Корнел“ |
| Награди | Нобелова награда за химия (1974) Медал Пристли (1974) |
| Семейство | |
| Баща | Езра Флори |
| Майка | Марта Брумбаф |
| Съпруга | Емили Табор |
| Деца | 3 |
| Пол Флори в Общомедия | |
Биография редактиране
Произход и образование редактиране
Флори е роден на 19 юни 1910 г. в Стърлинг, Илинойс. Баща му е свещеник-възпитател, а майка му е учителка.
Той развива интерес към науката от познат професор по химия в Манчестър колидж в Илинойс.[3] След като завършва средното си образование през 1927 г., Флори се записва в Манчестър колидж в Индиана, от където завършва с бакалавърска степен през 1931 г. Получава докторска степен от университета на щата Охайо през 1934 г.
Първоначално работи за Дюпон заедно с Уолъс Каротърс.[4][5]
Научна кариера редактиране
След като получава докторска степен през 1934 г., Флори започва да се занимава с различни проблеми на физикохимията: кинетика и механизми на полимерните вещества, разпределение на моларната маса, термо- и хидродинамика. Освен това, още през 1934 г. той открива, че полимерните вериги продължават да нарастват, ако се смесят с други налични молекули.
Първоначалната му работа в полимерната наука засяга кинетиката на полимеризация. В областта на поликондензацията, той поставя под въпрос предположението, че реактивността на крайната група намалява с нарастване на молекулата. Той е на мнение, че реактивността не зависи от размера и успява да стигне до заключение, че броят на наличните вериги намалява експоненциално с размера. Във верижната полимеризация, той въвежда важното понятие за „трансфер на веригата“, чрез което подобрява кинетичните уравнения и елиминира трудностите при разбирането на разпределението на полимерния размер.[3]
През 1938 г., след смъртта на Каротърс, Флори се премества в изследователска лаборатория към университета Синсинати. Там той разработва математическа теория върху полимеризацията на съединения с повече от две функционални групи, както и теория на полимерните мрежи. Това води до разработването на теория на геловете. През 1940 г. се присъединява към лабораторията на Standard Oil в Линден, Ню Джърси, където разработва статистическа механическа теория за полимерни смеси. През 1943 г. я напуска, за да води изследователска група в лабораториите на Goodyear, изследваща основите на полимерите. През пролетта на 1948 г. Петер Дебай, по това време ръководител на департамента по химия в университета „Корнел“, кани Флори да изнася лекции. През есента на същата година му е предложена позиция в университета. Именно тук пише големия си труд „Принципи на полимерната химия“, който е публикуван от университетската печатница през 1953 г.[3] Тази книга бързо се утвърждава като стандартен учебник за всички работници в сферата на полимерите и все още се използва широко.
Сред постиженията му са: оригинален метод за изчисляване на вероятни размер на полимер в добър разтвор, теорията на разтворите на Флори-Хъгинс и извеждането на т.нар. експонента на Флори, която помага за характеризиране движението на полимерите в разтвор.
Работа в Станфорд и последни години редактиране
През 1961 г. Флори приема работа като професор в Станфордския университет.[6] През 1974 г. е награден с Нобелова награда за химия „за фундаменталните си постижения, както теоретични, така и експериментални, във физикохимията на макромолекулите“. Пенсионира се през 1975 г. След пенсионирането си остава деен в научните среди и консултира IBM.[3]
Пол Флори умира на 8 септември 1985 г. от масивен инфаркт.
Личен живот редактиране
През 1936 г. се жени за Емили Табор. Двамата имат три деца. Всичките му деца по-късно работят в сферата на науката.[3]
Избрана библиография редактиране
- Flory, Paul. (1953) Principles of Polymer Chemistry. Cornell University Press. ISBN 0-8014-0134-8.
- Flory, Paul. (1969) Statistical Mechanics of Chain Molecules. Interscience. ISBN 0-470-26495-0. Reissued 1989. ISBN 1-56990-019-1.
- Flory, Paul. (1985) Selected Works of Paul J. Flory. Stanford Univ Press. ISBN 0-8047-1277-8.
Източници редактиране
- ↑ chemistry.stanford.edu
- ↑ Pecora, Robert. Obituary: Paul John Flory // Physics Today 39 (11). ноември 1986. DOI:10.1063/1.2815221. с. 116 – 117. Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 2019-08-30.
- ↑ а б в г д Geert Somsen. Paul J. Flory // Encyclopædia Britannica, 15 юни 2019. Посетен на 30 август 2019.
- ↑ Finding Aid to the Paul J. Flory papers, 1931 – 1985 bulk 1950 – 1978 // 2001. Посетен на 27 март 2018. "Click on 'Paul J. Flory papers finding aid' for full finding aid."
- ↑ Morris, Peter J. T. (1986) Polymer Pioneers: A Popular History of the Science and Technology of Large Molecules Center for History of Chemistry, Philadelphia. pp. 70 – 73. ISBN 0-941901-03-3
- ↑ Paul J. Flory – Biographical // The Nobel Prize. Посетен на 30 август 2019.