Помашки език

Помашки език (на гръцки: πομακική γλώσσα, помакики глоса или πομακικά, помакика) е термин, използван в Гърция за обозначаване на българските диалекти, говорени от помаците в Западна Тракия и в областта Мъглен (Караджова), Централна Македония, спадащи предимно към среднородопския говор и към гевгелийския говор.

В средата на 1990-те години в Гърция са публикувани „Граматика на помашкия език“, „Помашко-гръцки“ и „Гръцко-помашки речник“, които според българските лингвисти са политически опит за глототомия.

Гръцките учени определят произхода на говора като славянски или дори български, но акцентират силно върху гръцките заемки в него.

В България се приема, че в случая с т. нар. помашки език несъмнено става дума за южнородопски български диалект, говорен от местното българомохамеданско население, който е естествено продължение на българските родопски диалекти в южна посока. В международната славистика за статута на „помашкия език“ съществуват различни теории. Руско-естонският лингвист Александър Д. Дуличенко го определя като славянски микролитературен език, без да взима предвид социолингвистическите обстоятелства и мнението на носителите му. Поради което споменатото гледище не се приема в България. Немският славист Мартин Хенцелман, който провежда емпирични проучвания в Гърция, прави концептуален анализ по терминологията на славянските микролитературни езици и я прилага и към „помашкия език“. Същият стига до заключението, че изнесената у Дуличенко информация, отнасяща се до споменатата езикова форма в качеството ù на микролитературен език не дава основание, „помашкият език“ да се определяя като такъв.

От около 2010 г. гръцки телевизионен канал от Ксанти излъчва новини на помашки език.

Голяма част от помаците в Турция наричат майчиния си език „помашки“. При преброяването на населението във вилает Одрин през 1935 година 7175 души са посочили като роден език „помашкия“, а във виалет Лозенград броят им е 8822. При преброяването в Турция през 1960 година 29 000 души са посочили като роден език „помашки“, а 24 000 като втори език.

Вижте също

• Абецедар

Литература

• Θεοφάνης Μαλκίδης. "Οι Πομάκοι στη Θράκη
• Проф. Иван Кочев. За така наречения „помашки език“ в Гърция
• Г. Митринов. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., Изд. Фондация ВМРО, 2011, 276 с., ISBN 978-954-92064-4-9.
• Г. Митринов. Някои характерни особености на един непроучен досега южнородопски български говор (говорът на с. Угурли, Ксантийско). – Език и литература, 1992, № 4: 40 – 44.
• Г. Митринов. Единството на българските родопски говори от двете страни на днешната гръцко-българска граница на лексикално равнище. – Език и литература, 2004, № 1 – 2: 254 – 264.
• Г. Митринов. За културния диалект на родопските помаци или за критериите при употреба на лингвистична терминология. – Български език, 2006, № 3: 77 – 82.
• Г. Митринов. Някои особености при употребата на падежни форми в южнородопските български говори. – Българска реч, 2006, № 2 – 3: 84 – 91.
• Г. Митринов. За графичните особености на т. нар. „помашки език“ в Гърция. – Език и литература, 2007, № 1 – 2: 141 – 149.
• G. Mitrinov Die Mundartensituation in den Rhodopen. In The Pomaks in Greece and Bulgaria. A model case for borderland minorities in the Balkans. München. 2007, 149 – 159.
• Г. Митринов. За говора на с. Мустафчево, Ксантийско, по данни от Pomak Dictionary на Николаос Кокас – Ксанти. – Българските острови на лингвистичната карта на Балканите. С, 2007: 95 – 102
• Г. Митринов. Една интересна особеност в говора на с. Исьорен, Ксантийско. – Български език, 2008, № 4: 79 – 87.
• Г. Митринов. Фалшификации, свързани с езика на българите мохамедани. – В: Сб. Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани. С., 2010: 108 – 116.
• Г. Митринов. За критериите при класификацията на славянските литературни микроезици („помашки език“). – Доклад на десетата юбилейна международна социолингвистична конференция „Езикът и социалният опит“. С., 10 – 11. 04. 2010 г. (публикуван в Сб. Езикът и социалният опит. Материали от Десетата конференция по социолингвистика, посветена на 70-годишнината на академик Михаил Виденов. С., 2011: 174 – 179).
• Г. Митринов. Данни за говора на с. Кетенлик, Ксантийско от началото на ХХ век и 100 години по-късно. – Български език, 2010, № 3: 85 – 93 (ISSN 0005 – 4283).
• Г. Митринов. Название гергьоскийа за месец ноември в родопските говори. – В: Филология, история, изкуствознание. Сборник изследвания в чест на проф. дфн Стефан Смядовски. С., 2010: 127 – 136. (ISBN 978-954-9928-49-5).
• Г. Митринов, Л. Антонова-Василева. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. С., 2011, 372 стр. ISBN 978-954-92489-2-0.
• Г. Митринов. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско (По данни от Помашко-гръцки речник на Петрос Теохаридис – Солун, 1996). С., 2011, 276 с., ISBN 978-954-92064-4-9.
• Г. Митринов. Южнородопските български говори в Димотишко. – Български език, 2012, № 3: 21 – 36.
• Г. Митринов. Южнородопските български говори в Гюмюрджинско. Фонетични особености. – Българска реч, 2015, № 3: 54 – 60.
• M. Henzelmann. Authentizität als treibende Kraft bei der Herausbildung slavischer Mikroliteratursprachen (am Beispiel des Pomakischen und des Schlesischen). Specimina Philologiae Slavicae, 185. München, 2015. ISBN 978-3-86688-581-3.
• M. Henzelmann. Wie südslavische Mikroliteratursprachen (nicht) entstehen: Sprachplanerische Grundsätze, Rahmenbedingungen und Schwierigkeiten (skizziert am Beispiel des Bunjewatzischen und des Pomakischen). – Balkanistic Forum, 2017, № 3, XXVI: 34 – 49.
• Р. Καραχοτζα, Γραμματικη Πομακικης Γλωσσας. Εκδοση: δ’ σωμα στρατου. Απριλιος, 1996.
• П. Θεοχαριδις, Γραμματικη της πομακικης γλωσσας με φρασις και κειμενα; Πομακοελληνικο λεξικο; Ελληνοπομακικο λεξικο. Θεσσαλονικη. 1996.