Поппунчов сборник
ръкопис от поп Пунчо
Поппунчовият сборник е дамаскин, съставен през 1796 година от Пунчо Куздин, свещеник в ломските села Мокреш и Вълчедръм.
| Поппунчов сборник | |
 Автопортрет на автора от сборника | |
| Автор | Пунчо Куздин |
|---|---|
| Илюстратор | Пунчо Куздин |
| Създаден | 1796 Османска империя |
| Първо издание | 1796 г. |
| Оригинален език | Български |
| Жанр | Дамаскин |
| Поппунчов сборник в Общомедия | |
Сборникът съдържа частичен препис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски и други текстове, характерни за този жанр. Той е уникален за българската литература с множеството илюстрации оригинален наивистичен стил, вероятно повлиян от влашката иконография от този период. Ръкописът се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.[1] Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия: корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафявочервеникава кожа. Подвързията е обвезана по периферията със златистожълта лъскава металическа сплав.
Бележки редактиране
Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.