Портал:История на България/Избрана личност/Седмица 28

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни ^{стар стил}) 1864 г. във варненското село Хадърча (дн. Николаевка), тогава в Османската империя. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна. Умира на 27 декември 1944 г. в София, Царство България.