Окултизъм (на латински: occultus – „скрит, таен“) е „знание за скритото“ или „знание за паранормалното“, за разлика от фактите и „познанието на измеримото“, обикновено наричано наука.[1][2] Понякога понятието се подразбира като знание, предназначено само за определени хора или просто скрито[3], но за повечето практикуващи окултисти то представлява изучаване на по-дълбока духовна реалност, която разширява чистия разум и физическите науки.[4] Термините езотерични и тайнственост също могат да се използват за описване на окултното, в допълнение към техните значения, несвързани със свръхестественото.

Окултизмът обикновено се свързва с мистични течения. Те постулират съществуването на нематериална реалност, която има собствени принципи, неподвластни на физичните закони и определящи ги. В много случаи окултизмът и езотеризмът се определят като синоними. В научните среди окултизмът се приема със скептицизъм и се определя като лъженаука.

Терминът philosophia occulta е въведен през XVI век от Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм[5], а терминът окултни науки за астрология, алхимия и магии. Терминът окултизъм се появява през XIX век във Франция, където се свързва с различни френски езотерични групи на Елифас Леви и Папюс, а през 1875 г. е въведен на английски език от езотеристката Елена Блаватска. През XX век е използван от редица различни автори, но от XXI век е в широка употреба, включително от академични среди, занимаващи се с езотериката, позовавайки се на редица езотерични течения от средата на XIX век и последвалите ги. Окултизмът често се използва за категоризиране на такива езотерични традиции като спиритизъм, теософия, антропософия, Херметически орден на Златната зора и Нова епоха.

Особено от края на XX век различни автори са използвали окултизма като субективно прилагателно. В тази употреба окултното е категория, в която се поставят различни вярвания и практики, ако се смята, че не се вписват нито в религията, нито в науката. Окултизмът в този смисъл е много широк, обхващащ феномена като вярвания във вампири или феи и движения като уфология и парапсихология.

Източници редактиране

  1. Underhill, E. (1911). Mysticism, Meridian, New York.
  2. Crabb, G. (1927). English synonyms explained, in alphabetical order, copious illustrations and examples drawn from the best writers. New York: Thomas Y. Crowell Co.
  3. Окултизъм в РБЕ
  4. The American Heritage College Thesaurus. Boston, Houghton Mifflin, 2004. с. 530.
  5. Оккультизм // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.

Вижте също редактиране