Последният поход на „Ямато“

Операция Тен-Го (на японски: 天號作戰), по-известна в рускоезичната литература като Последният поход на „Ямато“, е японска морска операция по време на Втората световна война, част от войната в Тихия океан, продължила от 6 до 7 април 1945 година. Представлява самоубийствен поход на неголяма ескадра начело с най-големият линеен кораб в света – „Ямато“. Целта на операцията е унищожаването, съвместно с бойни полети на камикадзе, на американските сили, провеждащи десант на Окинава. Предполага се отвличането на палубната авиация на американците от съединението на „Ямато“, като в същото време камикадзе безпрепятствено да провеждат своите атаки. В случай на успешното преминаване на ескадрата към плацдарма се предполага потопяването на „Ямато“ на плитчина и използването му, впоследствие, като плаваща батарея, тъй като горивото, отделено за провеждането на операцията е достатъчно само за пътя в едната посока.

Операция Тен-Го, Последният поход на „Ямато“
Втора световна война, Тихоокеанска война
„Ямато“ под въздушните атаки
Информация
Период	6 – 7 април 1945 г.
Място	Тихия океан, между остров Кюшу и островите Рюкю.
Резултат	Решителна победа за САЩ
Страни в конфликта
САЩ Япония
Командири и лидери
Марк Митшер Сейчи Ито
Сили
11 самолетоносача; 386 самолета; много други съдове за поддръжка 1 линеен кораб; 1 лек крайцер; 8 разрушителя
Жертви и загуби
12 убити; 10 самолета 4250 убити; 1 линеен кораб; 1 лек крайцер; 4 разрушителя
30.366667, 128.066667
Последният поход на „Ямато“ в Общомедия

Реализация на операцията „Тен-го“

Последният поход на „Ямато“. Схема.

Взривът на „Ямато“.

В 9.18 сутринта на 3 април 1945 г. 2-и флот, базиращ се в Куре, получава заповедта на главнокомандващият Объединения флот – адмирал Тойода за началото на операция „Тен-ичи-го“ („Небеса-1“). Командващият 2-и флот Ито решава лично да участва в боя на борда на „Ямато“, макар и да се отнася много скептично към подобна операция (корабите нямат въздушно прикритие, а съединението е обречено на неминуема гибел). Обаче ръководството на страната решава да пожертва останките от флота, който така или иначе би попаднал в ръцете на врага.

В качеството на ескорт на „Ямато“ са придадени лекият крайцер „Яхаги“ и 8 разрушителя: „Асашимо“, „Фуюцуки“, „Судзуцуки“, „Хамакадзе“, „Исоказе“, „Юкиказе“, „Касуми“, „Хацушимо“. В разпореждане на японците има и други боеспособни кораби, но за тях няма достатъчно гориво.

Излизането в морето е в 15:20 на 6 април 1945 г. в много подтисната обстановка. Американска подводница следи съединението и непрекъснато предава сведения за него; на разсъмване, на 7 април, към нея се присъединяват две летящи лодки „Маринер“. В 12:32 първата вълна (227 американски палубни самолета) излиза за атака над съединението на Ито, втората (57 самолета) в 12:45 и третата (110 самолета) в 13:33 довършват разгрома. „Ямато“, който губи главния си пост за борбата за живучест, получава примерно 10 торпеда и 13 авиобомби, започва бавно да се накренява и в 14:23, когато кренът по левия борд достига 80°, прогърмява взрив на артилерийските погреби на куполите на главния калибър, който разкъсва линкора на две части. Това е един от най-мощните взривове на доатомната ера, еквивалентен на примерно 500 т взривно вещество. Пламъкът от взрива се извисява на 2 км, гъбовидния стълб дим – на 6 км.

На „Ямато“ загиват 3063 матроса и офицера от 3332 (в т.ч. Ито и командирът на кораба капитан 1-и ранг Косаку Аруга), на „Яхаги“ и разрушителите загиват 1187 човека.

Операцията завършва с провал, тъй като в резултат на масираните атаки на американците самият „Ямато“, лекия крайцер „Яхаги“ и четири от осемте разрушителя са потопени. В същото време атаките на камикадзе не дават съществени резултати (повредени са само един самолетоносач, стар линкор и разрушител).

Литература

• Кофман В. Л. Японские линкоры Второй мировой войны. „Ямато“ и „Мусаси“. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006.

Вижте също

• Ямато (филм)
• Най-големите техногенни неядрени взривове

Външни препратки

• Order of Battle Final Sortie of the Imperial Japanese Navy (Operation TEN-GO) 7 April 1945 ((en))
• Хара Т. Одиссея самурая. Гл. 5. Последний поход (Хара был командиром ЛКР „Яхаги“). ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Последният поход на „Ямато“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Последний поход „Ямато““ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​