Яхаги (лек крайцер, 1942)
Яхаги (на японски: 矢矧, Yahagi) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война, кораб от проекта крайцери „Агано“.
Описание на проекта
редактиранеЯхаги е вторият в серията от четири леки крайцера тип „Агано“, и, както и другите кораби на своя тип, е предназначен да бъде флагман на съединенията разрушители.
История на службата
редактиранеНачало на службата
редактиранеЯхаги е спуснат на вода от корабостроителницата на флота в Сасебо на 29 декември 1943 г. и е изпратен в Сингапур за патрулиране на водите в района на островите Лингга и за обучение на личния състав през февруари 1944 г. През май той отплава от Сингапур за Тави-Тави със самолетоносачите „Тайхо“, „Дзуйкаку“ и „Шокаку“ и крайцерите „Миоко“ и „Хагуро“.
Сражения за Филипините
редактиранеСражението във Филипинско море се състои на 13 юни 1944 г. „Яхаги“ се намира в състава на „Група A“ на адмирал Джисабуро Одзава, което противостои на американския 5-ти флот в „решаващото сражение“ при Сайпан, в качеството на флагман на разрушителите на 10-ти дивизион „Асагумо“, 17-ти дивизион „Ураказе“, „Исоказе“ и „Таниказе“, 61-ви дивизион „Вакацуки“, „Хацудзуки“, „Акидзуки“ и „Шимоцуки“, които прикриват самолетоносачите. На 19 юни 1944 г. японското авионосно съединение атакува съединението TF 58 на ВМС на САЩ, но губи по-голямата част от своите самолети в „Големият мариански лов на пуйки“. „Яхаги“ и „Уракадзе“ спасява 570 члена от екипажа на самолетоносача „Шокаку“ след като той е торпилиран от подводницата „Кавала“ (USS Cavalla (SS-244)).
След сух док и ремонт в Куре в края на юни-началото на юли 1944 г., „Яхаги“ получава две допълнителни трицевни 25 mm зенитни оръдия (увеличавайки общият им брой до 48) и радари тип 13 за въздушни цели и тип 22 за надводни кораби. На 8 юли 1944 г. Яхаги отплава от Куре с войски, и заедно с многобройни линкори, крайцери и разрушители се връща в Сингапур.
На 22 октомври 1944 г. „Яхаги“ участва в сражението в залива Лейте във втората част на Група „A“ на Първо Мобилно Ударно Съединение на вицеадмирал Такео Курита: (централно съединение), от „Яхаги“ се води ръководството на 10-та ескадра разрушители „Кийошимо“, „Новаки“, „Ураказе“, „Юкиказе“, „Хамаказе“ и „Исоказе“. Те осигуряват прикритието на линкорите Те „Конго“ и Харуна и крайцерите „Тоне“, „Чикума“, „Кумано“ и „Судзуя“. По време на сражението в морето Субиан, на 24 октомври 1944 г., над японското съединение са извършени 11 нападения от над 250 самолета на самолетоносачите на TF 38 „Есекс“ (USS Essex (CV-9)), „Лексингтън“ (USS Lexington (CV-16)), „Интерпид“ (USS Intrepid (CV-11)), „Кабот“ (USS Cabot (CVL-28)), „Франклин“ (USS Franklin (CV-13)) и „Ентърпрайз“ (USS Enterprise (CV-6)). Независимо от това, че японският линкор „Мусаши“ потъва, а „Ямато“ и „Нагато“ получават повреди, „Яхаги“ остава невредим. В последвалия бой при остров Самар, на 25 октомври 1944 г., където „Яхаги“ също участва, той също минава без попадения в него. На 26 октомври 1944 г. Група A е атакувана от 80 самолета на самолетоносачите при Панай, а след тях следва атака на 30 тежки бомбардировача B-24 Либърейтър на ВВС на САЩ и още 60 самолета с морско базиране. След тези нападения „Яхаги“ също няма повреди и се връща в Бруней невредим.
Краят на Императорсия флот на Япония
редактиранеНа 16 ноември 1944 г. 10-та ескадра разрушители е разпусната и „Яхаги“ става флагман на 2-ра ескадра на контраадмирал Комура Кейдзо. „Яхаги“ получава заповед да се върне в Япония, на същия ден, за ремонт и модернизация. Той остава в японски води до март 1945 г.
На 6 април 1945 г. „Яхаги“ получава заповед да участва в „Операция Тен-го“ с цел атака над американските сили за нахлуване на Окинава. „Яхаги“ трябва да се присъедини към „Ямато“ при Токушима за да участва в последната самоубийствена операция против американския флот.
В 12:20, на 7 април 1945 г., „Ямато“ и съпровождащите го кораби са атакувани от 386 самолета (180 изтребителя, 75 бомбардировача, 131 торпедоносеца) на TF 58.
В 12:46 торпедо уцелва „Яхаги“ право в машинното отделение, убивайки намиращите се там членове на екипажа и довеждайки до пълното спиране на кораба. Загубилия ход „Яхаги“ получава попадания като минимум още на 6 торпеда и 12 бомби от последвалите вълни американски самолети. Японският разрушител „Исоказе“ опитва да достигне „Яхаги“', за да окаже помощ, но самият той е атакуван, получава тежки повреди и потъва по-късно. „Яхаги“ се преобръща и потъва в 14:05 в точката с координати , отнасяйки със себе си живота на 445 моряка. Контраадмирал Комура и капитан Хара са сред спасените от разрушителите „Хацушимо“ и „Юкиказе“. Спасилите се наблюдават „Ямато“ от разстояние, все още плаващ на юг и водещ бой с атакуващите го американски самолети. Обаче в действителност „Ямато“ е само на няколко минути от своята гибел.[7]
„Яхаги“ е изключен от списъците на флота на 20 юни 1945 г.
Командири на кораба
редактиране- 11.10.1943 – 20.12.1944 капитан 1-ви ранг (тайса) Сусуми Кимура (на японски: 吉村真武);
- 20.12.1944 – 7.4.1945 капитан 1-ви ранг (тайса) Тамеичи Хара (на японски: 原為一);
Коментари
редактиране- ↑ Всички данни са към момента на влизане в строй.
Източници
редактиранеЛитература
редактиране- Brown, David. Warship Losses of World War Two. Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
- D'Albas, Andrieu. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
- Dull, Paul S. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
- Feifer, George. Operation Heaven Number One // The Battle of Okinawa: The Blood and the Bomb. The Lyons Press, 2001. ISBN 1-58574-215-5.
- Hara, Tameichi. The Last Sortie // Japanese Destroyer Captain. New York & Toronto, Ballantine Books, 1961. ISBN 0-345-27894-1. – First-hand account of the battle by the captain of the Japanese cruiser Yahagi.
- Howarth, Stephen. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-68911-402-8.
- Jentsura, Hansgeorg. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
- Lacroix, Eric и др. Japanese Cruisers of the Pacific War. Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
- Skulski, Janusz. The Battleship Yamato. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1989. ISBN 0-87021-019-X.
- Spurr, Russell. A Glorious Way to Die: The Kamikaze Mission of the Battleship Yamato, April 1945. Newmarket Press, 1995. ISBN 1-55704-248-9.
- Whitley, M.J. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.
Външни препратки
редактиране- AGANO light cruisers (1942 – 1944) ((en))
- Лёгкие крейсера типа „Агано“ ((ru))
- Parshall, Jon и др. CombinedFleet.com: Agano class Imperial Japanese Navy Page (Combinedfleet.com) ((en))
- Tabular record: CombinedFleet.com: Yahagi history ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Яхаги (лек крайцер, 1942)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яхаги (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |