Прасинада
Прасинада, още Големо Алабор или Голем Алабор (на гръцки: Πρασινάδα, до 1953 година Μέγα Αλάμπορο, Мега Аламборо[1]), е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
| Прасинада Πρασινάδα | |
| — село — | |
  Прасинада  Прасинада  Прасинада | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 241 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 590 32 |
| Телефонен код | 2333 |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 20 km югоизточно от Александрия (Гида) на височина от 3 m на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Големо Ала(м)боро е гръцко село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мегало Аламбори (Mégalo-Alambori), Камбанийска епархия, живеят 240, а в Аламбори (Alambori) - 132 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Големо Алабор, Берска каза, живеят 110 гърци християни.[4] Отделно в Солунска каза е показано село Лампор със 175 жители гърци и 30 цигани.[5]
Землището в османско време си е собственост на селяните.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Алабор (Golemo-Alabor) живеят 100 гърци.[6]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Големо Алабор остава в Гърция. В 20-те години в селото са настанени малко гърци бежанци - в 1928 година те са само двама.[2]
В 1953 година селото е прекръстено на Прасинада. Селяните произвеждат памук, захарно цвекло, пшеница и се занимат и с овощарство и краварство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 229[2] | 249[2] | 256[2] | 339[2] | 531[2] | 359[2] | 260[2] | 359[2] | 317[2] | 366 | 281 | 241 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 8. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)