Прасинада
Прасинада или Големо Алабор (на гръцки: Πρασινάδα, до 1953 Μέγα Αλάμπορο, Мега Аламборо[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Прасинада има 366 жители.
|
Прасинада Πρασινάδα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Прасинада  Прасинада |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 3 m |
| Население (2001) | 366 души |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), югоизточно от Александрия (Гида) на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Големо Ала(м)боро е гръцко село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мегало Аламбори (Mégalo-Alambori), Камбанийска епархия, живеят 240, а в Аламбори (Alambori) - 132 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Големо Алабор, Берска каза, живеят 110 гърци християни.[3] Отделно в Солунска каза е показано село Лампор със 175 жители гърци и 30 цигани.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Алабор (Golemo-Alabor) живеят 100 гърци.[5]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Големо Алабор остава в Гърция.
В 1953 година селото е прекръстено на Прасинада.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μέγα Αλάμπορο -- Πρασινάδα
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 222-223.