Прасковолистна камбанка

вид растение

Прасковолистната камбанка (Campanula persicifolia)[1] е вид цъфтящо растение от семейство Камбанкови (Campanulaceae).

Прасковолистна камбанка
Campanula persicifolia Tehumardi Saaremaa.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Камбанкови (Campanulaceae)
род:Камбанка (Campanula)
вид:Прасковолистна камбанка (C. persicifolia)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Прасковолистна камбанка в Общомедия
[ редактиране ]
Campanula persicifolia

Достига на височина до 1 м.[2] Цветовете му са чашковидни и могат да бъдат сиво-бели, сини, розови или лилави.[3] Листата му са тесни и лъскави с яркозелен вид.[3]

ЕтимологияРедактиране

Campanula се превежда на латински: „малка камбанка“. Persicifolia произлиза от persicifolius-a-um на латински: „с подобни на прасковата листа“.[4], заради приликата във формата и наситения зелен цвят с листата на прасковата.

ОписаниеРедактиране

Прасковолистната камбанка е многогодишно тревисто растение, растящо на височина от 30 до 100 см. Стъблото обикновено е неразклонено, изправено и леко ъглово. Приосновните листа са къси стеблови и тесно лопатовидни и обикновено изсъхват преди времето на цъфтеж. Горните листа са незакачени, ланцетни, почти линейни със заоблени зъби по краищата. Съцветието е няколкоцветен грозд или може да има един цвят. Чашката е слята с пет тесни лоба, в крайщата разделящи се. Венчето е петлистово, дълго от 30 до 50 мм, с пет виолетово-сини (или понякога бели) слети венчелистчета. Лобовете на венчето са по-малко дълги, отколкото широки. Има пет тичинки и плодник, образуван от три слети плодника. Плодът е силно венозна конусовидна капсула. Периодът на цъфтеж е от юни до август.[5]

РазпространениеРедактиране

Прасковолистната камбанка е често срещана в Алпите и други планински вериги в Европа. Расте на по-ниска надморска височина на север и по-високо нагоре на юг, преминавайки 1500 м в Прованс. Обикновено цъфти през юни; сухото лято може да намали или потисне цъфтежа му. Въпреки това може да цъфти още през септември в студена година. Естественото местообитание на това растение са широколистните гори, гористите периферии, скалистите оголвания в широколистните гори, ливадите и бреговете.[5]

Среща се в диво състояние в цяла България.

КултивиранеРедактиране

 
Campanula persicifolia 'Alba'
 
Илюстрация

При култивирането на вида са селектирани многобройни сортове в различни цветове, включително бяло, синьо, розово и лилаво.[6]

Популярни сортове:

Син цвятРедактиране

Бял цвятРедактиране

Химичен съставРедактиране

Прасковолистната камбанка съдържа около 20 флавоноиди (до 0,77%), включително кверцетин, кемпферол, витамин С (до 1290 мг%), каротин, кумарин, кафеена, хлорогенова киселина, полиацетиленови алкохоли. Растението съдържа: инулин; бетаин; ванилова киселина; диосмин; кафеена киселина; урсолова киселина; ферулова киселина; хлорогенна киселина; холин; ескулетин. В стъблата има витамин С и стероиди, а в листата има витамин С, инулин и циклитол мезоинозитол моноацетат.

ПриложенияРедактиране

ГрадинарствоРедактиране

Отглежда се като декоративно градинско растение.

Народна медицинаРедактиране

В медицината има приложения като антимикробно, противовъзпалително, обезболяващо, седативно средство, което може да се използва при лечението на различни заболявания – облекчава главоболието, помага да се отървете от запек, маточно кървене, особено добре е да се използва с обилна менструация, болки в гърлото, треска, кашлица. Народната медицина препоръчва извлек от стръкове при заболявания, причинени от вдигане на тежести, при епилепсия и женски заболявания, като болкоуспокояващо средство.

Използваеми части: стрък, цветове, листа, корени и семена. Събиране: стъкове се събират по време на цъфтежа, връзва се на снопове и се провесва на добре проветриво място. Срок на годност е 2 години. Семената се събират след узряване, корените през есента.

ДомакинствоРедактиране

Корени и млади издънки могат да се използват за направата на салати.

ИзточнициРедактиране

  1. BSBI List 2007 (xls). // Botanical Society of Britain and Ireland. Архивиран от оригинала на 2015-01-25. Посетен на 2014-10-17. Архив на оригинала от 2015-01-25 в WebCite
  2. Campanula persicifolia. // Den virtuella floran. Swedish Museum of Natural History. Посетен на 27 November 2010.
  3. а б Susan Carter, Carrie Becker, Bob Lilly: Perennials: The Gardener's reference, page 123. Timber Press, 2007
  4. David Gledhill 2008..
  5. а б Peach-leaved Bellflower: Campanula persicifolia. // NatureGate. Посетен на 2013-12-31.
  6. RHS A-Z encyclopedia of garden plants. United Kingdom, Dorling Kindersley, 2008. ISBN 1405332964. с. 1136.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Campanula persicifolia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​