Отваря главното меню

Праскова

вид растение

Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розови (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.

Праскова
Flameprince peaches.jpg
Peach flowers.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
род: Prunus Сливи
вид: P. persica Праскова
Научно наименование
Уикивидове Prunus persica
Batsch, 1801 г.
Праскова в Общомедия

Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.

ПроизходРедактиране

За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Хранителен съставРедактиране

Праскова
Peaches, yellow, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 165 kJ (40 kcal)
Въглехидрати 9.54 g
      Нишесте 0 g
      Захари 8.39 g
      Сукроза 4.76 g
      Глюкоза 1.95 g
      Фруктоза 1.53 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.08 g
      Галактоза 0.06 g
   Влакна 1.5 g
Мазнини 0.25 g
   Наситени 0.019 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.067 g
   Полиненаситени 0.086 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 0.91 g
Вода 88.87 g
Пепел 0.43 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 162 μg (18%)
Тиамин (B1) 0.024 mg (2%)
Рибофлавин (B2) 0.031 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.806 mg (5%)
Пантотенова к-на (B5) 0.153 mg (3%)
Пиридоксин (B6) 0.025 mg (2%)
Фолиева к-на (B9) 4 μg (1%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 6.6 mg (7%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.73 mg (5%)
Витамин K 2.6 μg (2%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 6 mg (1%)
Желязо, Fe 0.25 mg (3%)
Магнезий, Mg 9 mg (2%)
Фосфор, P 20 mg (3%)
Калий, K 190 mg (4%)
Натрий, Na 0 mg (0%)
Цинк, Zn 0.17 mg (2%)
Мед, Cu 0.068 mg (8%)
Манган, Mn 0.061 mg (3%)
Селен, Se 0.1 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества, желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80 – 90 % от съдържанието на плода е водно, 6 – 14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.

Прасковите съдържат ценни органичните киселини – ябълчна, винена, лимонена, и минералите – калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.

Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.

Лечебни свойстваРедактиране

При болни бъбреци, подагра, ревматизъм, сърдечни болести, подобрява функцията на жлъчката, черния дроб и червата. Спомага за отделянето на шлаки от организма.

Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Стимулира отделянето на стомашен сок. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.

Костилките на прасковата също са полезни, защото съдържат бадемово масло, витамин В17 и етерични масла.

Прасковата е много полезна за кожата – изглажда бръчките, поддържа свежестта на кожата и подсилва тена.

Да не се консумира от хора с диабет, затлъстяване и болен стомах.

ПроизводствоРедактиране

Производство на праскови и нектарини
2014 г. (милиона тона)
Държава Производство
  Китай 12,4
  Испания 1,6
  Италия 1,4
  САЩ 1,0
  Гърция 1,0
Световно 22,8
Източник: ООН, FAOSTAT[2]

Към 2014 г. световното производство на праскови и нектарини е 22,8 милиона тона, което е покачване с 6% от производството за 2013 г.[2] Китай произвежда 54% от световното производство.

През 2013 г. 1,9 милиона тона праскови и нектарини са изнесени световно, като водеща е Испания с обем на износа от 39% (0,75 милиона тона) от общото количество. Италия, Гърция и САЩ също имат значителен обем на износа.[2]

Американският щат Джорджия е познат като „Прасковения щат“, поради значителното си производство на праскови още от 1571 г.[3] През 2014 г. Джорджия се нарежда на трето място по производство на праскови в Щатите, след Калифорния и Южна Каролина.[3]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  2. а б в Production of peaches and nectarines in 2014; Crops/Regions/World/Production Quantity. // United Nations, Food and Agricultural Organization, Statistics Division (FAOSTAT), 2016. Посетен на 10 май 2017.
  3. а б Peaches. // New Georgia Encyclopedia, Georgia Humanities Council and the University of Georgia Press, 2014. Посетен на 3 август 2015.