Вижте пояснителната страница за други значения на Прашка.

Прашката е древно метателно оръжие, което поразява избраната цел чрез удар с малък плътен предмет – най-често камък, но проектилът може да бъде изработен често и от тежки метали. Едно от първите писмени свидетелства за използване на прашката е двубоят между Давид и Голиат, описан в Библията – Първа книга на Царете. Това е оръжие използвано от дълбока древност до късното средновековие. В най-простата си форма се състои от дълга лента, изработена от кожа или тъкан, която има в средата си гнездо за поставяне на проектила. Стрелецът захваща двата края на прашката, завърта прашката докато се достигне достатъчно висока скорост и пуска единия край при което проектилът излита с голяма скорост от нея.[1] Балеарските прашкари са най-известните от древността леки пехотинци, професионално владеещи това оръжие. Според Диодор Сицилийски названието Балеарски е от гръцката дума βάλλειν – „мятам“.

Реконструкция на прашка от 1500 години преди н.е. изработена от влакна на столетник
Възстановка на Балериански прашкар. Той носи резервна прашка на главата си като лента.
Изображение на прашкар на Траяновата колона

Устройство и използвани проектили редактиране

 
Проектили за прашка изработени от камъни и глина (Somerset County Museum in Taunton)

С прашката могат да се изстрелва практически почти всеки малък и тежък обект. В големите армии е било практикада се произвеждат масово проектили с еднаква големина и качество. На редица исторически места саа намирани складове на така произведени и съхранявани проектили. Най-старите намерени проектили са камъни, като най-подходящи са тези кръгла гладка форма. Давид според библията е избрал за битката с Голиат пет гладки камъка. Теглото на камъните може да варира в широки граници . Според Диодор Сицилийски в битката при Екном през 256 г. пр.н.е.,балеарските прашкари, които са на служба на Картаген използват камъни с тегло от една мина (436 гр.). Още по-ефективни са метателните снаряди, изработни от олово. При тях далекобойността е два пъти по-голяма от тази на каменните. Използват се също и метателни снаряди, изработени от изпечена или изсушена глина.

Шведският църковен деятел и историк Олаф Магнус пише за използването на горещи железни топки, с помощта на които могат да се предизвикат пожари. Първите прости ръчни гранати също са изстрелвани с прашки.

Предимства и недостатъци редактиране

Предимства редактиране

Прашката като оръжие има някои предимства спрямо други метателни оръжия като копие, арбалет и лък:

  • Прашката е изключително евтина и лека за изработка. За разлика от нея, лъкът и арбалетът изискват използването на специални материали, както и специални умения при изработката.
  • В зависимост от местността могат да се намерят подходящи проектили за хвърляне като камъни или да се изработят чрез отливане на място от олово. Стрелите им изискват също по-специални материали и технология на производство.
  • Прашката не се влияе съществено от климатичните условия и стареенето. Лъкът и арбалетът могат да се повредят от влагата, водата и студа и трудно се ремонтират. Така например прочутите съставни лъкове, използвани от конните народи, като монголците са особено чувствителни към влагата. Арбалетът също може да загуби силата си на стрелба при дъжд.
  • Прашката се носи без проблем даже в джоба.
  • Стрелите могат да бъдат разпознати при стрелбата по-лесно от металния проектил, поради което проектилът от прашката може да бъде по-ефективен.
  • Стрелбата с прашка се извършва с една ръка, както и да бъде много безшумна.

Недостатъци на прашката редактиране

Прашката има някои недостатъци спрямо другите метателни оръжия:

  • Стрелбата с прашка за да бъде ефективна изисква много упражнения. Затова вместо да обучават собствените си войници, в някои армии като например римската армия са наемали опитни прашкари. По този начин те се превръщат в едни от първите наемници.
  • В гората и непроходими гъсталаци често няма достатъчно пространство за да бъде използвана прашка.
  • Ударът от прашка има ограничение при използването срещу войници с броня.

Далечина на стрелбата редактиране

Както голяма част от метателните оръжия в миналото и далекобойността на прашката зависи от уменията и силата на самия стрелец. Сведенията, които дават историците от миналото сочат, че прашката малко отстъпва в далекобойността си от лъка от същото време. Ксенофонт описва че родоските прашкари с оловни проектили достигат същата далечина на стрелбата както и персийските стрелци с лъкове а римският военен историк Флавий Вегеций Ренат пише в своя труд De Re Militari, че дистанцията за тренировка на стрелците с лък и на стрелците с прашката с прът е 600 крачки. Може да се приеме, че далечината на стрелба с оловни проектили е около 200-300 метра. Добре тренираните прашкари са можели да улучат целта с достатъчна поразяваща сила на около 100 метра.

Приложение редактиране

Виж също редактиране

Източници редактиране