Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Давид.

Давид („мил, възлюбен“) е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за пророк от юдаизма, християнството и исляма. Неговата история започва в Първа книга Царства (16 гл.) и завършва в Трета книга Царства (2 гл.), като голяма част от нея е предадена и в I Лет. 2 – 29 гл.

Давид
דָּוִד
цар на Израил и Юдея
5201-king-david-in-prayer-pieter-de-grebber.jpg
Роден
Починал
Погребан Давидов град, Държава Палестина
Етнос евреи
Канонизация
Празник 29 декември
Семейство
Род Давидова династия
Съпруга Вирсавия
Деца Соломон[1]
Давид в Общомедия

Библейски разказРедактиране

Според Библията, по времето, когато действащият цар Саул се компрометирал в очите на своите съвременници и поданици, ползващият се с огромен авторитет последен израилски съдия Самуил, е натоварен да избере нов цар. Чрез пророческо откровение, неговият избор се спрял именно на Давид, тогава все още невръстно дете. Оттам нататък, спирайки се на ранните години на Давид, библейският разказ говори предимно за конфронтация между Саул и Давид, предизвикана от първия.

Ранни годиниРедактиране

Тук трябва да се има предвид, че дълго време Давид има хризмата (помазването) като юдейски цар, но едва след смъртта на Саул, към която е непричастен, той заема неговия престол.

Давид и ГолиатРедактиране

 
Давид що уби Голиата, от Джентилески

Библейската история[2] разказва за поредната битка между израилтяни и филистимци и отделя такова значение, че може да бъде сметната за решаваща. В редиците на филистимците бил Голиатгигант, потомък на свръхчовеци от по-старо време, смятан за непобедим в битка. Израилските войски, предвождани от Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък. Нещо повече, на предложението изходът от стълкновението да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се отзовал. Тогава се явил Давид – все още невръстен, приел да се изправи срещу гиганта и го победил, като му нанесъл смъртоносен удар с прашка. Именно оттогава Давид става твърде популярен и харесван сред широките маси.

Давид в двора на СаулРедактиране

Впечатлен от победата на Давид и респектиран от неговата слава на герой, Саул дава на Давид за съпруга дъщеря си Мелхола. В този момент Давид става и част от двора на юдейския цар. При все това Саул не пропуска случай да се разправи с конкурента си за престола. Освен всичко Давид имал славата на прекрасен поет и музикант (свирел на арфа). Веднъж, докато Давид свирел и пеел, Саул изпратил срещу него копието си и само ловката реакция на Давид го спасила от гибел. Самата ръка на Мелхола Давид не получава лесно – той трябва да извърши редица сложни подвизи, сред които това да донесе като дар на Саул 300 (400 – според различните преводи) филистимски краеобрязъци (т.е. кожата, която остава след обрязването на мъжкия полов член – обред, който е сакрален за юдаизма, но по това време е твърде чужд и неприемлив за филистимците). На Саул не се нрави и близкото приятелство между сина му Йонатан и Давид.

Цар ДавидРедактиране

 
„Давид и Йонатан“ на Рембранд

След смъртта на Саул (самоубил се по време на битка), Давид[3] застава начело на общото израилско и юдейско царство. Успява да укрепи държавата си, дава началото на мащабно строителство – градове, канализация, водопроводи, крепости – особено в столицата си Йерусалим. По времето на Давид Израилското царство придобива авторитет у съседите си и става важен политически фактор за района на „плодородния полумесец“. Води успешни войни със съседните си държави.

В морално отношение личността на Давид като цар е противоречива. Например той изпраща своя военачалник Юли на сигурна смърт, за да може да се ожени за неговата съпруга Вирсавия.[4] Бива обвинен от патриарх Натан в нарушаване на три божи заповеди. Веднага възниква разцепление на 12-те племена. Десет се обявяват срещу Давид, само две остават на негова страна – неговото племе и това на съпругата му. На десетте се дава възможността да се изселят от Израел, за да се избегне гражданската война. Нему се преписва намирането на Кивота, докато това е само дубликат направен от Давид за заблуждение на народа за да стане владетел, иначе овчар по професия.

Последните дни на Давид са тъжни. Библията разказва, че за да се спаси от непрестанния студ, който усещал, при него всеки ден довеждали младо момиче да ляга с него под завивката му, но и това не можело да го стопли.

Давид и БиблиятаРедактиране

Традицията приписва на цар Давид авторството на повечето от псалмите, включени в Библията. Това авторство е твърде вероятно с оглед на славата, която Давид има като поет и изпълнител на арфа – слава, документирана и извън юдейското и произхождащите от него предания. Сред по-известните псалми са №22 („Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил“ – думите, които Иисус Христос произнася на кръста) и №50 – т. нар. „покаен“ псалом, в който Давид се разкайва за постъпката си спрямо Урий и Вирсавия (вижте по-горе). Важно значение, особено като интерпретация в изобразителното изкуство, имат последните три, т. нар. „хвалитни“ псалми (148 – 150), разработени и в българската иконография – например при фреските от третия етаж на „Хрельовата кула“ в Рилския манастир и на северната външна стена на манастира в Арбанаси.

Пророчествата за идването на МесияРедактиране

 
Портрет на цар Давид в български илюстрован ръкопис от XVII век

Древната юдейска традиция очаква своя Месия като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си, родословията на Иисус, представени в евангелията по Матей и Лука, неизменно сочат историческия Христос за пряк потомък на Давид (Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23). В християнската литургика се използват епитети за Христос като „семе Давидово“ и „клонка Давидова“, които допълнително потвърждават разбирането за Давид в рамките на християнството. По женска линия е това му прозвище Давидова клонка, но това не е доказано научно. По мъжка Исус е с рожденото име ХеШу, а негов физически баща е Октавиан Август (Pontirex Maximus).

Изобразително изкуствоРедактиране

Библейският цар е чест обект на разработка от изобразителното изкуство и в западната, и в източната традиция. Извън буквалните изобразявания на една или друга сцена, извън портретните творби, интересен е сюжетът „Дърво Йесеево“ (Йесей е бащата на Давид). Това изображение представлява стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като Платон, Аристотел, Гален и т.н. В България това изображение се среща в стенописите на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси.

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране