Презвитер Козма
презвитер Козма е български църковен писател от Х в., написал беседите „Беседа против богомилите“ и „За монасите“.
| Презвитер Козма | |
| български църковен писател от Х век | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | православие |
| Презвитер Козма в Общомедия | |
Първа беседа
редактиранеВ първата разказва за учението на поп Богомил и за неговите последователи, като, полемизирайки с тях, се опитва да разкритикува възгледите и поведението им и да докаже, че те по никакъв начин не са угодни на Бога.
Той ги критикува за това, че по различни причини не зачитат нито иконите, нито кръста, нито мощите на светците, за враждебното и неодобрителното им отношение към богатите, властта и църквата, както и към техните верни служители, и за това, че учат зависимите членове на обществото да не се подчиняват на господарите си.
Втора беседа
редактиранеВъв втората критикува онази част от тогавашната монашеска прослойка в българското общество, която постъпвала и живеела по начини, които лично той намира за развратни или недостатъчно набожни. Той изразява схващате , че монасите трябва да бъдат за пример на обществото. (целомъдрени, да спазват постите и пр.)
Неговото схващане за това, как трябвало да живеят монасите, трябва да се е споделяло от официалната власт в България; mрезвитер Козма е бил книжовник в двора на цар Петър I. Очевидно подобни виждания е имало и сред широките маси - бързото разпространение на богомилството в Средновековна България е свидетелство за този факт.
Относно танците
редактиранеВ ръкопис от X век се споменава, че простолюдието играе и пее с гусла и обича игри и зрелища. Тази любов на народа към игрите и песните е толкова голяма, че предизвиква порицание от страна на духовенството. Презвитер Козма като защитник на християнството се опълчва срещу народа и най-вече срещу игрите и песните, като ги обявява за „бесовски“.
Никифор Григорас – византийски писател и учен, отбелязва в свой документ, че българският народ продължава да разпространява и обича народните песни и танци въпреки борбата на църквата. През 1325 – 1326 година той обикаля земите около Струмица и разказва, че младежите и девойките след излизане от църквата се събират, за да пеят и играят хоро.
Памет
редактиранеНа презвитер Козма е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).