Преспански говор

Преспанският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в пограничните области на Република Северна Македония, Република Гърция и Република Албания – в района около Преспанското езеро. Диалектът се разделя на два подговора – горнопреспански (около град Ресен) и долнопреспански (в гръцката и албанската част на региона), които освен географски, се различават съществено и по някои от своите характеристики.

Македонската диалектология придава на посочените подговори статус на два отделни диалекта на т. нар. македонски език.

Характерни особености

• Праславянското *tj застъпено:
  • предимно като шт – плèшти (плещи), гàшти (гащи)
  • в някои долнопреспански селища като шч – лèшча (леща)
  • в някои думи в горнопреспанския като к’ – срèк’а (среща), к’е (ще)
• Праславянското *dj застъпено:
  • предимно като жд – прèжда (прежда), вèжда (вежса)
  • в някои долнопреспански селища като ждж – вèжджа (вежда)
  • в някои думи в горнопреспанския като г’ – мèг’у (между)
• Застъпници на стб. ѫ са:
  • гласна ъ: зъ̀би, път, ръ̀ка
  • остатъци от назализми (ън, ъм) в долнопреспанския изговор на редица думи: йъ̀ндица (въдица), кръ̀нго (кръгът), зъ̀мби (зъби), тръ̀мба (тръба)
• При застъпването на стб. ѧ, освен обичайното за българските говори е, са срещат и:
  • остатъци от назализми (ен) в долнопреспанския изговор на някои думи: пèндесе (петдесет), грèнда (греда)
  • гласна ъ/йъ поради по-ранен преход между носовките ѧ⇒ѫ и ѩ⇒ѭ: йъ̀зик (език)
• Изговор на групата ръ / ър като ър: гъ̀рло (гърло), пъ̀рсти (пръсти)
• Изговор на групата лъ / ъл:
  • предимно като ъл: жълт, вълк
  • в някои долнопреспански селища като ъ: съ̀за (сълза), жът (жълт), жъ̀чка (жлъчка)
• По отношение на съгласните ф и х между двата подговора се наблюдават различия:

	горнопреспански	долнопреспански
ф	изговор като в: вỳрна (фурна), сòвра (софра)	изговор като ф: фỳрна, сòфра
х	изговор като в, ф или изпадане: ỳво (ухо), глуф (глух), тỳла (тухла)	изговор като в, ф, а в някои краесловия като к, например бек (бях), нòсек (носех)

• Наличие на тройно членуване, което в по-южните райони е по-рядко употребявано, за сметка на единичното членуване.

член за	горнопреспански	долнопреспански
обща определеност	-от, -та, -то, -те	-о, -та, -то, -те
близост	-оф, -ва, -во, -ве	-оф, -ва, -во, -ве (употребява се рядко)
отдалеченост	-он, -на, -но, -не	-он, -на, -но, -не (употребява се рядко)

• Изравняване основите на глаголите от I и II спрежение и наличие на окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. време, при горнопреспанския подговор. Например:

	I спрежение	II спрежение
1 л. ед. ч.	сèча (сека)	нòса (нося)
2 л. ед. ч.	сèчиш (сечеш)	нòсиш (носиш)
3 л. ед. ч.	сèчит (сече)	нòсит (носи)
1 л. мн. ч.	сèчиме (сечем)	нòсиме (носим)
2 л. мн. ч.	сèчите (сечете)	нòсите (носите)

• Окончанието -ови за множествено число, характерно за околните говори, често се изговаря като -ой: лèбови > лèбой (хлябове)
• В някои долнопреспански селища ударението пада предимно на първата сричка.

Вижте също

• Охридски говор
• Стружки говор

Литература

• Шклифов, Бл. Долнопреспанският говор. -В: Трудове по българска диалектология. Т. 11. София: Изд. на БАН, 1979. (Shklifov, Bl. Dolnoprespanskiyat govor. -V: Trudove po balgarska dialektologiya. T. 11. Sofia: Izd. na BАN, 1979.)