Преспанският говор е български диалект[1] от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в пограничните области на Република Северна Македония, Република Гърция и Република Албания – в района около Преспанското езеро. Диалектът се разделя на два подговора – горнопреспански (около град Ресен) и долнопреспански (в гръцката и албанската част на региона), които освен географски, се различават съществено и по някои от своите характеристики.

Македонската диалектология придава на посочените подговори статус на два отделни диалекта на т. нар. македонски език.

Характерни особености

редактиране
  • Праславянското *tj застъпено:
    • предимно като шт – плèшти (плещи), гàшти (гащи)
    • в някои долнопреспански селища като шч – лèшча (леща)
    • в някои думи в горнопреспанския като к’ – срèк’а (среща), к’е (ще)
  • Праславянското *dj застъпено:
    • предимно като жд – прèжда (прежда), вèжда (вежса)
    • в някои долнопреспански селища като ждж – вèжджа (вежда)
    • в някои думи в горнопреспанския като г’ – мèг’у (между)
  • Застъпници на стб. ѫ са:
    • гласна ъ: зъ̀би, път, ръ̀ка
    • остатъци от назализми (ън, ъм) в долнопреспанския изговор на редица думи: йъ̀ндица (въдица), кръ̀нго (кръгът), зъ̀мби (зъби), тръ̀мба (тръба)
  • При застъпването на стб. ѧ, освен обичайното за българските говори е, са срещат и:
    • остатъци от назализми (ен) в долнопреспанския изговор на някои думи: пèндесе (петдесет), грèнда (греда)
    • гласна ъ/йъ поради по-ранен преход между носовките ѧѫ и ѩѭ: йъ̀зик (език)
  • Изговор на групата ръ / ър като ър: гъ̀рло (гърло), пъ̀рсти (пръсти)
  • Изговор на групата лъ / ъл:
    • предимно като ъл: жълт, вълк
    • в някои долнопреспански селища като ъ: съ̀за (сълза), жът (жълт), жъ̀чка (жлъчка)
  • По отношение на съгласните ф и х между двата подговора се наблюдават различия:
горнопреспански долнопреспански
ф изговор като в: вỳрна (фурна), сòвра (софра) изговор като ф: фỳрна, сòфра
х изговор като в, ф или изпадане: ỳво (ухо), глуф (глух), тỳла (тухла) изговор като в, ф, а в някои краесловия като к, например бек (бях), нòсек (носех)
  • Наличие на тройно членуване, което в по-южните райони е по-рядко употребявано, за сметка на единичното членуване.
член за горнопреспански долнопреспански
обща определеност -от, -та, -то, -те , -та, -то, -те
близост -оф, -ва, -во, -ве -оф, -ва, -во, -ве
(употребява се рядко)
отдалеченост -он, -на, -но, -не -он, -на, -но, -не
(употребява се рядко)
  • Изравняване основите на глаголите от I и II спрежение и наличие на окончание за 3 л. ед. ч. сег. време, при горнопреспанския подговор. Например:
I спрежение II спрежение
1 л. ед. ч. сèча
(сека)
нòса
(нося)
2 л. ед. ч. сèчиш
(сечеш)
нòсиш
(носиш)
3 л. ед. ч. сèчит
(сече)
нòсит
(носи)
1 л. мн. ч. сèчиме
(сечем)
нòсиме
(носим)
2 л. мн. ч. сèчите
(сечете)
нòсите
(носите)
  • Окончанието -ови за множествено число, характерно за околните говори, често се изговаря като -ой: лèбови > лèбой (хлябове)
  • В някои долнопреспански селища ударението пада предимно на първата сричка.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Литература

редактиране
  • Шклифов, Бл. Долнопреспанският говор. -В: Трудове по българска диалектология. Т. 11. София: Изд. на БАН, 1979. (Shklifov, Bl. Dolnoprespanskiyat govor. -V: Trudove po balgarska dialektologiya. T. 11. Sofia: Izd. na BАN, 1979.)