Призрачни истории
„Призрачни истории“ (на японски: 怪談) е японски филм на ужасите от 1965 година на режисьора Масаки Кобаяши по сценарий на Йоко Мизуки, базиран на сборниците с народни приказки на Лафкадио Хърн, главно „Погребаната тайна: Разкази и необикновени истории“.[1]
| Призрачни истории | |
| 怪談 | |
| Режисьори | Масаки Кобаяши |
|---|---|
| Продуценти | Шигеру Вакацуки |
| Сценаристи | Йоко Мизуки |
| Базиран на | „Погребаната тайна: Разкази и необикновени истории“ от Лафкадио Хърн |
| В ролите | Рентаро Микуни Мичийо Аратама Тацуя Накадаи Тейко Киши Кацуо Накамура Канемон Накамура |
| Музика | Тору Такемицу |
| Оператор | Йошио Мияджима |
| Монтаж | Хисаши Сагара |
| Филмово студио | „Бунгей“ „Нинджин Клуб“ |
| Жанр | Филм на ужасите |
| Премиера | 6 януари 1965 г. (Япония) |
| Времетраене | 182 минути |
| Страна |  Япония |
| Език | Японски |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
Филмът е киноалманах, съставен от четири самостоятелни истории с фантастичен сюжет и действие, развиващо се в периода Едо. В първата от тях беден самурай напуска жена си, за да се ожени във влиятелно семейство – години по-късно се връща при нея и двамата прекарват една нощ заедно, след което той се събужда до разложения ѝ труп и е преследван от дългата ѝ черна коса. Във втората младеж е спасен в снежна буря от юки-она – години по-късно разбира, че тя е любимата му съпруга, която го напуска, след като той нарушава обещанието си да не разкрива тайната на своето някогашно спасение. В третия разказ сляп будистки монах е каран от призраци да им пее епична песен за Войната Генпей, в която те са загинали – за да го спасят, събратята му изписват по тялото му будистка сутра, но пропускат ушите, които са откъснати от призраците. Четвъртата история е за писател, очакващ посещение от издателя си, който пише разказ за самурай, непрекъснато виждащ в чашата си образа на непознат мъж. Главните роли се изпълняват от Рентаро Микуни, Мичийо Аратама, Тацуя Накадаи, Тейко Киши, Кацуо Накамура, Канемон Накамура.[2]
„Призрачни истории“ е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и за „Златна палма“.[3]
