Отваря главното меню
План на западноевропейска катедрала. Нартексът е защрихован.
Нартекс екстериор от XIII век, базилика Сан Лоренцо Фиори ла Мура в Рим.
Нартекс на църквата Света Богородица в Рилския манастир

Нартекс или Притвор е термин в сакралната (църковна) архитектура. Думата нартекс произлиза от гръцката дума νάρθηξ (нартекс) – име на дървесния вид Ferula Communis, която означава още жезъл или кутия от нартеково дърво. Нартексът е типичен за архитектурата на източноправославните храмове.

Нартексът представлява най-западната напречна част на един християнски храм. Той може да бъде изцяло изграден вътре в сградата – в този случай се нарича нартекс интериор или езонартекс. Когато е непосредствено пред сградата като част от фасадата ѝ, навес или покрито място, се дефинира като нартекс екстериор или екзонартекс. Често нартексът е ограден с колонада от арки. Тунелът под колонадата е допълнително украсяван.

Задачите, които е изпълнявал през вековете, са различни. Първоначално е приютявал по време на богослужение оглашените (хората, които се подготвят да приемат християнството, но все още не са християни). В първите векове там пребивавали и каещите се и получилите епитимии (наказания).[1] Днес той се използва за различни религиозни церемонии в западната част на храма – бдения, панихиди, кръщенета, молитви и др. Един от най-интересните български нартекси е този на централната църква „Света Богородица“ в Рилския манастир. Той е богато украсен със стенописи и е пример за българската сакрална архитектура.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Коев, Тодор и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 73. ISBN 954-426-406-X

Външни препраткиРедактиране

  • Krautheimer, Richard (1986). Architettura paleocristiana e bizantina (in Italian). Turin: Einaudi. ISBN 88-06-59261-0.